HR Блог на JobTiger.bg

Здравейте приятели,

Нашият конкурс за истории, свързани с работата продължи и през горещия месец август, а разказите, които получихме носеха свежия полъх на лятото, с очаквания шеговит и отпускарски привкус.

Благодарим на всички участвали този месец. Донесохте ни много радост. Публикувахме девет истории, от които осем участваха в надпреварата, тъй като деветата е на колежката ни Силвия Йорданова и естествено остана извън конкурса.

И така – резултатите:

• 19 гласа получи Борислава Бойчева с „Тиймбилдингасакис”;
• 17 гласа за „Ежедневие” на Маргарита Иванова;
• 16 гласа за „Пипи” на Балада.

Журито също хареса хумора в историята на Борислава, така че победителят за месеца е Борислава Бойчева с „Тиймбилдингасакис”. Тя получава E-book ридер iRiver Cover Story, 2Gb, Touch-screen. Да си го ползва със здраве!

Конкурсът продължава –  определена е наградата за септември – Таблет 10.1′ (25.65 cm) Prestigio MultiPad PMP7100C, публикувани са и първите истории.  Участвайте или гласувайте за фаворитите си!

Желаем на всички успех и очарователни дни до края на лятото.

Светлозар Петров
Управител
JobTiger

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Четох историите в Jobtiger.bg тия дни и си спомних една история от хубавите времена в САЩ.

И така…

Работех в ресторант намиращ се на магистрала, за ползването на която имаше такси (т.нар. toll такси), поради което често един работник  взимаше и други служители, за да се спестят разходи за път. Смените често се меняха и бяха с различна продължителност за различните дни, поради което уговарянето за следващият ден ставаше в края на предходния.

Една вечер бях свидетел, как нашата новоназначена Кейти (по произход от Англия и пребиваваща в САЩ едва от 2 месеца) се уговаря с нашия колега Адам за следващия ден.

Преди да продължа обаче трябва да направя едно кратко пояснение – на жаргон в САЩ  фразата „Knock me up“ е близо по значение до „Забремени ме“, докато в британския английски същата фраза означава и „Обади ми се по телефона“.

Адам:

– Кейти, виждам че утре сме в една и съща смяна. Би ли желала да мина да те взема ?

Кейти:

– О, да, Адам, но първо ми се обади по телефона, моля те! Ще го оценя!.(- Oh, Yes, Adam, but knock me up first,please! I will appreciate it!)

Това уговаряне беше направено в зоната за почивка на персонала пред голям брой колеги, при което на Адам ченето му буквално падна. Очевидно беше, че той разбра отговора като „О , да , Адам, но първо вземи да ме минеш! Ще го оценя!“.

Естествено останалите в залата загряха какво тя има предвид, но очевидно Адам не.

Неговият смаян отговор беше :

– Д – – д … да те заб.. заб… забременя?

Там беше и началник смяната, който едва сдържащ своята усмивка реагира по следния начин:

– О, Боже… Кейти, не си губиш времето, нали? Винаги съм знаел, че вие британците сте доста директни! (- Oh, my… Katy you do not lose your time, do you? I always knew that you British, are being so straight!)

При което наш колега с много сериозно изражение на лицето мина покрай тях и каза:

– Ако не искаш или не можеш да го направиш, Адам, аз се кълна че ще го направя!

При което всички колеги в зоната избухнаха да се смеят, а някои дори се просълзиха.

Оттогава, в продължение на няколко месеца „Knock me up“ стана хитова фраза, която изговаряхме или заговорнически или с повдигане на вежди , особено когато постъпеше новоназначен на работа…

Стефан Нанков

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

В работата ми често попадам в комични ситуации, асоциирам нещата по много странен начин, спонтанно, което понякога слисва моите събеседници.

Ще споделя един случай с един чуждестранен партньор от Англия, за който наскоро ми напомни моя колежка.

С господина работихме вече половин година и между него и екипа ни цареше приятелска атмосфера. Разговорите бяха на английски език и да си призная не винаги ми идваха точните думи. И така един ден, докато вървяхме към нашия офис, аз така по детски и непринудено откъснах здравец от една саксия на улицата. Англичанинът явно забелязал това, ме попита какво откъснах. Обаче краткото ми обяснение, че това е „здравец” не го задоволи. Попита за какво може да се използва, а аз не се сещах как да му обясня. И присъщо на моята спонтанност си го сложих зад ухото и започнах да играя ръченица на улицата обръщайки се с думите:” Когато мома си сложи зад ухото здравец, показва на младите мъже че е здрава и годна да има деца.” Слисан англичанинът успя само да кимне одобрително, не можейки да повярва на ставащото. Колегите ме бяха виждали и друг път в тази светлина, но и те объркани запазиха минутка мълчание, след което всички избухнахме в непринуден смях.

Силвия Йорданова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Здравейте,

Историята с фактурата много ме разсмя и ми припомни подобен истински случай….

На гости във фабрика за текстилни тъкани пристига група гръцки бизнесмени да се запознаят с машините и технологиите в родното предприятие. Вечерта гостоприемните български домакини изпращат групата с микробусче Робур за почивка в базата за отдих край града. Групата бива поверена на „наши хора“ и обикновен чичко шофьор и натоварена  в робура без преводач. Обаче….

Тръгват и след няколко минути весело пътуване, микробусчето аварийно спира ….Шофьора…вдига рамене, псува няколко пъти, не знае причината и как да обясни на гръцки  какво му е на буса…По едно време поглежда под буса – вижда локва с нафта, изправя се и обявява на притеснените гърци – Калимера, калиспера – Нафтис каптис!!!

Демек-  /нафтата капе/

Гърците едва ли са разбрали какво му е на робура, ама този лаф остана в градчето като запазена марка за човека произнесъл тези безсмъртни слова!!!

До ден днешен този лаф се използва в град Златоград…

Ирина Георгиева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08

Денят е напрегнат както винаги напоследък..В приемната нервно пристъпва подранил младеж,чакащ своя ред за среща с шефа по повод оферта за дистрибутор.Опитах се да му кажа няколко успокоителни думи,но липсата на опит е основателен аргумент за притеснение.

Отчетливо и напористо отваряне на вратата прекъсва терзанието на младежа и моя опит за установяване на спокойна атмосфера.

Влиза добре сложен господин с перфекти физически форми ,радващи окото и пораждащи резоннния въпрос-как се постига това ?

-Идвам за обявата дето е във вестника.

-Коя обява?-питам аз

-Ами за шофьор-отговаря той.

Учтиво пояснявам ,че нямаме обява за шофьор,а за персонален такъв,със специфични изисквания.

-Та аз имам всички категории-настоятелно казва господина

“Ооооооооф,поредният който е объркал определението персонален и професионален”-мисля си с досада и започвам да обяснявам ,че търсим  личен шофьор.

-Ами да.. .Аз имам автомобил , хубава марка и е мой личен-отсича категорично кандидата .

Разбрах че разговора е излишен и с надеждата,че ще ми се разминат дълги обяснения изтърсих дежурната  фраза:

-Донесете си автобиография и снимка .

-Ама подпечатана ли?

-Как така подпечатана?-паля се аз.Само за препоръката,ако ви поискат такава, е задължително да е подпечатана и подписана–пояснявам упорито и с упование ,че все пак ще се разберем.

-Е тогава дайте ми един лист да я напиша.

-Вие искахте да кажете напечатана?-изумено питам аз

-Е и?Има ли разлика?-сърдито ми подхвърля кандидат-шофьора,и най-демонтстративно излезе.

Само нестихващия бурен смях на младежа ,чакащ за среща ми подсказа ,че този разговор наистина се е състоял.

След 1 час господина се появи със снимка и автобиография/ съдържанието изобилстваше от категерии и марки автомобили./Подаде ми я надменно,отказа да разговаря с мен и ми нареди да я придвижа по каналния ред към шефа.

Страннно……….тази случка разсмя всички в офиса , а на мен ми беше някак некомфортно и тъжно….

Маргарита Иванова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!