„Кариерата е изпитание. Офисният живот е приключение. Работата е океан от странни ситуации. Аз трябва някак да оцелея във всичко това…”
С това мото започва дневникът на неизвестен за нас млад рекламист и PR специалист. Неговите бележки ни попаднаха по сложен път. Ще ги публикуваме на порции тук – за ваше забавление и като извор на потенциални кариерни поуки. Авторът е политически некоректен, промискуитетен и егоцентричен, но пък пише любопитно. JobTiger не споделя неговите позиции и разбирания за живота, просто им дава трибуна.
Source: freedigitalphotos.net (Photo by: Naypong)
Blank… blank…. blank… Кой съм? Къде съм? Защо…? Както казва YouTube щом зацикли с обработката на някое качено видео – „Това отнема повече време от очакваното”.
Да.
Хари.
Май, съм Хари.
Положително съм Хари.
Оооооо….
ГЛАВАТА МИ!
Господи, какво съм си причинил вчера? Защо? С кого? Къде? Кой съм? А, това го знаех, да… Хари.
Не съм се изпуснал в леглото. Това е много хубаво.
Мислите започнаха постепенно да се прокрадват относително цели и донякъде разбираеми. Коледно парти. Фирменото коледно парти. Отпразнувахме го. Нали? Мисля, че да. Оооо, главата ми! Съжалявам – толкова мога в момента. Боли ме тимберицата зловещо. Изглежда е станала с размерите на малка планета и боли по всяка точка от повърхността до имагинерното ядро. Да – това безспорно е махмурлукът на Шрьодингер, за който ми разправяше Джеки наскоро. „Ни жив, ни умрял” е точната формула на този махмурлук. (Ако не познавате Шрьодингер и неговата котка, сте направо за …. Сигурно познавате Коелю и Азис, а? Мизерници такива…) Фрагменти. Само това се връща сега на порции.
…
Старт на купона. Лъскаво заведение, резервирано само за нашата група от фирми. Хостеси с много кратки поли. Мнооого кратки. Колегите са изтупани в лъскави парцалки, само аз съм небрежен – с тениска с лика на Борис Виан, свирещ на тромпет, развлечено черно кадифено сако и някакъв тънък шал за постоянно носене. Музиката обаче е правилната – диджейски сетове на Kruder&Dorfmeister, ремикси на Thievery Corporation, любими парчета от Parov Stelar и все в този дух. Отидох да плясна по гърба диджея. Той пък ме плясна зад врата. Сигурно му е омръзнало да го пляскат доволни келеши като мен.
…
Говоря с някого. А, да – с шефа на една от сестринските фирми в корпорацията ни. Купил си бил нов Nissan GTR. Наакал всички на Божурище и сияе като сто и петдесет ватова крушка. Доволен бил, много. Парите за колата били от бонуси през последните две години. Много им вървял бизнесът. Знам, че им върви. Нали работим в една група. Да е жив и здрав. Аз в чужди панички не гледам или ако гледам, правя го, само колкото да си коригирам собствената цена. Май, е дошло време да си поискам по-висока заплата, щото с моята, барабар с бонусите, не успявам все да си купя един средно употребяван скутер. Майната му, сега купонясваме. Наздраве, колега!
…
Джеки е под ръка и двамата не се ослушваме. Перкаме шотове текила като ученици. Текилата, ако е евтина, е гадна отрова и не трябва да се докосва. Нашата е скъпа. Работодателят не се щади за такива кефове, признавам му го.
Лошото на шотовете е, че след петия им губиш бройката. Джеки ме дръпна по едно време пред заведението. Кучият студ бе разгонил обичайните досадници навън. Джеки извади една зеленилка и се наковахме смело и безотговорно. Светът стана внезапно по-бавен, преходите по-плавни, усмивката се опъна по лицата ни, все едно ни бяха рязали и шили зад ушите. Така де, сещате се, нали – онези с козметичните операции, които не могат да си настроят никаква естествена гримаса на лицето. Здравей благост на духа и тялото. Сбогом офисно напрежение. Животът може да е приемлив и дори приятен, нали, приятелю Лебовски?
О, приемете ме в обятията си Шива и Буда, понесете ме към седмия облак на осмото небе, благодаря, там наистина е чудесно. У-у-у-у на другите богове, които пропагандират щастие отвъд този живот, щастието може да е и тук. Моля ви, Шива и Буда, на излизане от душевната ми стая, завийте ме старателно и ми оставете водичка до леглото.
…
Изглежда съм високо на черешата, щом си хортувам дружески с Петя. Петя – този офисен върколак, Петя, шоколаденият терминатор, Петя, контейнерът натъпкан с опънати нерви.
Да, Петя, права си, последната ни кампания беше малко под нивото ни. Не, Петя, наистина не сме виновни ние, а малоумният клиент, който искаше голяма черешка на комуникационната си торта, но беше забравил да даде материал за самата торта. Не, Петя, не си прекалено сурова към клиента…не, клиентът наистина не винаги е прав…о, не, няма да си помисля, че не си харесваш работата, въпреки тези некадърници. Да, можеш да си напудриш носа ей там, зад онази колона е входът към залата с огледалата и умивалниците. Да, няма проблем, аз пък отивам да перна един шот…
…
Знам, Дафине, знам. Че Гевара ти е любим. Да, голям патриот е бил. О, разбира се – убежденията му са били значими, чисти и непоръбени, той самият е невинен като Лолита преди първата й среща с Хумберт Хумберт. Истински човек, топъл, да, няма съмнения, че единствено мисълта за другите го е движела през цялото време. Разбира се, супер доводи да си го татуираш на сърцето. Как, няма по-добро място, той е голям, той е звезда, той трябва да е близо до ритъма на червената ти кръв, а сърцето е най-доброто място за целта. Силно, Дафине. Силно и тъпо…
…
Някаква извратена дизайнерска чупка в стената на тоалетната кабинка ще ме побърка. Забива ми се все по-дълбоко между прешлените. Мери обаче има пъргав и вкусен език, а ръката ми установява, че е гладичка като сатенен чаршаф. Мери, благодаря ти, точно така е добре.
Малко по-късно разфокусираният й поглед ме фиксира от височина един метър. Да, Мери владее науката и изкуствата. Мери… Мери… Мери, не заспивай на колене, ще пипнеш ревматизъм от тия плочки.
…
Пия шотове. Пия уиски. Пия водка. Пия нещо червено. Пия нещо синьо. Нещо правя. Някой ми говори. Предметите започват да се местят сами. Музиката звучи наобратно. Има смущения в Силата…Тъмната страна на Силата започва да надделява…Тъмно…/Лентата се къса./
/To be continued някъде след Нова година, когато Хари може би вече ще е почти изтрезнял./
Вашият коментар