%EB%8C%C7%DD%F3a5!vO%24%1B%20%25%E2%16%C8%88%E6%5C.r%85%40%04Y%08h%DDKZ%AA%11%9A%A9%A2%CD%D7%2B%FC%F4%05%9D%02%0C%00%EEp%02%10%B7%B5%BCM%00%00%00%00IEND%AEB%60%82)
Из дневниците на кариерния циник (5) – “Вратата, която ми отне красотата”
„Кариерата е изпитание. Офисният живот е приключение. Работата е океан от странни ситуации. Аз трябва някак да оцелея във всичко това…”
С това мото започва дневникът на неизвестен за нас млад рекламист и PR специалист. Неговите бележки ни попаднаха по сложен път. Ще ги публикуваме на порции тук – за ваше забавление и като извор на потенциални кариерни поуки. Авторът е политически некоректен, промискуитетен и егоцентричен, но пък пише любопитно. JobTiger не споделя неговите позиции и разбирания за живота, просто им дава трибуна.
Source: freedigitalphotos.net (Photo by: Naypong)
Тежката стъклена врата в офиса ни извърши в пълен обем допустимия от монтажните й характеристики пирует и ме халоса по носа с изненадваща сила. Всъщност, какво пък толкова изненадващо има в това, като се отчете, че вратата е наистина тежка и се ускорява рязко на добре смазаните си панти… Отлетях в нокдаун на пода и си помислих, че един счупен нос е феноменален старт за деня, в който ще имам три посещения при клиенти и важни разговори за много пари.
-Леле, Хари, лошо ли те ударих?
-Дафине, сине майчин, вземи тая врата и се удари по-хубаво, ако можеш… изгъгнах през пълния ми с кръв и сополи нос, който вече се подуваше като възпален тестис.
Дафин е студент по някакви спортове и асистент при нас. Има отговорната и творческа задача да чете вестниците и сайтовете и да сваля и изрязва всяка публикация, която има общо с нас или клиентите ни. Пресклипинг му казваме.
-Ама, Хари, извинявай, много бързах и не видях силуета ти през матовото стъкло и… о, боже, добре ли си?
-Батковото, „добре“ е ъндърстейтмънт – аз съм направо прекрасно! На мен всичко ми регенерира като на гущер опашката. Не се кахъри, след пет минути ще съм като нов. Носът ми е чупен седем пъти, винаги зараства в нова и оригинална посока. Е, този път не е толкова вълнуващо, както последните три пъти, когато ми го чупиха разгневени съпрузи, ама пък и не съм се вътрил за цветя и бонбони за неблаговерни дамички, така че, балансът е приемлив, Дафине. Само ми помогни да стана от пода, че започна да ме боде ишиасът на тоя леден гранитогрес…
-Боже, извинявай, аз наистина много съжалявам, ще ти се реванширам с един Туикс.
Дафин е обсесивно убеден, че туиксът е душевната лепенка с универсален размер и приложимост. Реваншира се на всекиго с туиксове, независимо как и пред кого точно е сгазил офисния или общочовешкия лук. Друга дафинова особеност е, че е интелигентен като истински диамант. Поговорете някога, при удобен случай, с истински диамант и ще разберете колко точно са интелигентни тези красиви кристално-решетъчни структури.
Теглих му една наум и се пльоснах с отвращение пред компютъра ми. Ден, който започва със счупен нос, завършва… как завършва? Вероятно с Армагедон от поне някакъв порядък. Но както и да завърши, този ден ще е ознаменуван с поредица от „Леле, какво ти има, пич? Добре ли си?“ (от колегите и познатите) и „Ъ, ако не се чувствате добре, може би можем да се срещнем друг път…“ (от клиентите) и „Хари, ако хематомът ти около очните ябълки те възпрепятства да виждаш ясно екселските таблици, можеш да се пренасочиш към писане на презентации, те са по-едри и не изискват толкова вторачване“ (от Петя и други подобни духовни братовчеди на Джаба Хатянина).
Най-кошмарното е, че Мери, нашата офисна сексбомба, която по случайност го играе асистентка, ме гледа с лека погнуса. Сега за нея съм един нокаутиран с врата келеш, а изглеждам така, сякаш съм се бил за поне пет милиона долара на професионалния ринг. И не съм спечелил петте милиона. Вратата ги е спечелила. Ако заради Дафин не успея да скоча в гащичките на Мери никога, гневът ми ще е гибелен, като на Ахила Пелеев. Е, и фрустрацията ми ще е от подобен мащаб, което е егаси балансът, а?
-Имаш ли минутка?
Другарчето Джеки, разпънатият на кръст разбойник от дясната страна на бюрото ми, с когото ще бъдем днес „заедно в рая“, е тактичен и деликатен тип. (Това не го разбрахте, нали? Така е, защото не се водите от депресиращото послание, което навремето беше много популярно и присъстваше във вид на еднообразни графити по сума ти стобори – „Четете Библията!“)
-За теб, Джеки, имам дори две! – цитирах му един култов разговор от „Американски прелести“ аз.
Той ме изведе на балкона, където принципно резидира пушаческата агитка. Сибирският студ беше прогонил обичайните заподозрени в момента, бяхме само двамата и счупеният ми нос.
-Копеле, разбра ли – ще дават зверски бонуси за края на годината! Според индивидуалния принос, ангажираността и в известна степен, за спечелените награди от конкурса на гилдията идния петък. Ако си участвал в някой проект, който ще бъде награден, взимаш само за това хилядарка ей така. Отделно от другото!
-Джеки, за какво са ми пари? Не съм ли аз най-големият печеливш в генетичната лотария? Родил съм се именно аз, а не някой друг и, дори, забележи – родил съм се хубав, умен и в държава, в която не бушува гражданска война. Какво повече ми трябва?
Джеки положи нежна ръка на челото ми, погледна ме искрено със сините си очи и промълви:
-Хари, дай да те заведа на един лекар, а? Тази врата ти е донесла средно тежък „кънкъшън“ и се опасявам, че ако не се лекуваш, може да го обърнеш на менингит и да си останеш завинаги един усмихнат идиот с леко проточена лига в ъгълчето. А, нека те заведа?
Успяхме да спрем да се хилим, чак пред вратата на любимия ни бар. Пихме по един коняк, за да разсеем студа, и се доклатихме обратно в офиса, за да симулираме трудов ентусиазъм. Мери все така ме гледаше със смес от погнуса и недоверие, но аз й смигнах мръснишки и тя се изчерви до деколтето. О, Мери, не се кахъри – скоро ще разберем, дали тази свенливост е само една офисна привидност и прав ли съм като си мисля, че не всеки ден носиш бельо на работа. Задръж само, докато ми спадне камбата на лицето, пък след това ще си премерим обсадните и защитните техники. Троянският ми кон винаги влиза в крепостта, не се съмнявай, само предвкусвай…
(To be continued…някъде следващия четвъртък)
Тази публикация ви допада? Ще ни зарадвате, ако я споделите...
#JobTigerBG
Вашият коментар