Заблудата, която ни закотвя на лоши работни места

Source: freedigitalphotos.net (Photo by: renjith krishnan)

Source: freedigitalphotos.net (Photo by: renjith krishnan)

Да допуснем, че мразите работата си. Работите я вече достатъчно дълго, познавате я в детайли, запознати сте добре с всички колеги и шефове. Тоест наясно сте, че омразата ви не е случаен етап или погрешно впечатление, базирано на недостатъчни и противоречиви данни. Също така знаете, че се справяте със задълженията си и проблемът ви не е от експертен характер. Работите отдавна по този начин, вратовръзката ви задушава все по-непоносимо, мразите всеки работен ден и всичко свързано с работата. Въпросът ми тук е: „Колко време още ще се противите? Колко време ще ви трябва, за да смените работното си място?” (Допускаме, че сте професионалисти и имате прилични/добри шансове да се устроите другаде.)

Така, като го гледате на хартия, дори и да познавате чувството лично, може да се заблудите. И да „излъжете” себе си с отговор, че бързо ще се преориентирате към нова работа. Истината е по-различна. Хората в подобни ситуации, в огромния процент от случаите, не се помръдват от позицията си. Някои никога, други, дълго време. Защо?

Отговорът е обяснен от Нобеловия лауреат Даниъл Канеман в знаменития му труд „Мисленето”. „Един рационален човек, който взема решение, се интересува само от бъдещите последици от настоящите инвестиции. (…) Решението да инвестираш допълнително ресурси в губеща сметка, когато са налични по-добри инвестиции, е известно като заблуда от невъзвратимите разходи, скъпоструваща грешка, която се наблюдава при големи и малки решения.” (Канеман, Д. „Мисленето”, стр.451, Изток-Запад, 2012) Малко по-нататък в текста Канеман добавя и наблюдението, че заблудата, възникнала от направените невъзвратими разходи, задържа мнозина твърде дълго на неподходящи за тях работни места.

Проблемът се корени в това, че хората, въпреки всички претенции за рационалност, твърде често са жертва на различни ирационални импулси, евристики и анти-логични нагласи. За един служител, който се чувства много неудовлетворен от работата си, въпросът би трябвало да е прост и решим по рационален път – „Не ми харесва, няма шанс нещата да се подобрят, значи, трябва възможно най-бързо да се махам от този работодател”. Истината обаче изглежда малко по-различно. Мисловните пътеки на разочарования служител далече не са толкова прави и неподатливи на влияния. Човек е склонен да се отвращава от загубата на познатото работно място, да се заблуждава, че нещата ще се оправят, но най-вече, да разглежда инвестираните в тази компания време и енергия като котва, която не бива лесно да се зарязва зад борда. („Отвращението от загубата” е друг феномен, описан от Канеман. Например, ние сме по-склонни да не спечелим 100 лева, отколкото да загубим 50 лева – печалбата не носи сравнимо удовлетворение, спрямо болката от загубата.)

Канеман настойчиво съветва да не се инвестира време и усилие в потъващи проекти, ако шансовете за успех са ниски, а има по-добри алтернативи наоколо. С работодателите е именно такъв случаят – ако имате прилични шансове да си намерите нова работа, която да ви удовлетворява повече, не губете време и не се задържайте в компания, която ви създава дискомфорт и ви прави нещастни. Разбира се, важно е най-напред да прецените реалистично шансовете си, за да не останете на улицата за дълго. Но това следва да го осъзнавате по-добре от мен.

Включихте ли се вече в конкурса ни “Книгата, която ме вдъхновява”? Няма да сгрешите, ако го сторите, а и може да спечелите награди – хубави книги.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *