Source: freedigitalphotos.net (Photo by: Ambro)
Как мислите, когато един рекрутър или HR мениджър разглежда автобиографията или мотивационното ви писмо, има ли нещо, което не се съдържа в тези документи и, което може да му повлияе силно при взимането на решение? Е, не би трябвало, нали така? Вие сте се постарали да се кандидатирате максимално успешно и се надявате, че експертът ще ви оцени справедливо и обективно. Вижте, надеждите са хубаво нещо, но по-добре ги забравете в този случай. Всъщност не ги забравяйте, а ги преформулирайте. Например, започнете да се надявате, че оценяващият ви се е нахранил скоро.
Нека ви разкажа една поучителна история, базираща се на абсолютно реално и научно издържано проучване. Поведенчески специалисти изследвали 8 съдии, разглеждащи документи за предсрочно освобождаване на затворници. Съдиите работели по цял ден и разглеждали купища молби. Средно, на всяка молба се отделяли по 6 минути за разглеждане на документите. Стандартният отговор е отказ – само около 35% от молбите били удовлетворявани. Това е средната стойност за деня. Изследователите записвали как се решава всяко дело и водели отчет кога са почивали и са се хранели съдиите – по три пъти на ден – закуска, обяд, следобедна закуска. Резултатите са повече от любопитни, но и смущаващи. Непосредствено след почивката за похапване, процентът на удовлетворени молби скача до забележителните 65%. След това, постепенно започва да спада. Непосредствено преди следващата почивка за хапване, процентът на положителните отговори стига почти твърдо до 0%. (Случаят е описан от Д. Канеман в забележителния му труд „Мисленето”, а резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.)
Общият извод е, че под въздействието на умората и като следствие от вече изчерпващата се глюкоза в организма (основно гориво за мозъка), съдиите започват (съвсем автоматично и несъзнателно) да не искат да се напрягат в мисленето и започват да дават стандартния отговор, който е негативен – отказ за освобождаване на затворника. Един доста неблагоприятен резултат за правото, в общия смисъл и за затворниците, в частния случай.
Да се върнем към нашата област – HR. Нека ви запитам повторно – дали нещо влияе на HR специалистите, когато взимат решения, извън документите ви? При постъпващите десетки и стотици кандидатури за всяка отворена позиция, кой е стандартният отговор за средния кандидат? „Не”. За да получите „да”, експертът трябва да се напрегне, да види в CV-то ви нещо повече, да си представи, как ще се справите на дадената позиция. Въобще, от него се иска да положи усилия, за да ви даде позитивен отговор и да ви покани на интервю. Но дали мозъкът му иска да положи това усилие? Това не знае и самият човек, разглеждащ документите.
Ами, стискам ви палци. Дано уцелите отпочинал и нахранен HR при следващото ви кандидатстване.
Вашият коментар