Каква е връзката между IQ и постиженията в работата?

23 юли, 2013 Стефан Марков Няма коментари

Source: theverge.comПовечето работодатели (поне, когато става дума за компании, работещи в сферата на „белите якички”) търсят високоинтелигентни служители. Съществува една всеобща убеденост, че високият IQ е равнозначен на способност за добра кариера и е от полза за фирмата, наела дадения човек. Иначе казано, ако си интелигентен, просперираш, ако не си, най-вероятно си оставаш „среден” – и като постижения и като кариерно израстване. Дали обаче това е непременно така?

Споменавали сме на друго място в този блог, че скорошни проучвания са установили коя е основната и ключова (разбира се, не и единствена) причина за кариерния успех – упоритостта и постоянството. Това до голяма степен се разминава с горната концепция. Нали най-интелигентните просперират и израстват? Явно, статистическите данни показват, че тази вяра няма сериозни корени в практиката.

Възможно е обаче, човек да каже: „А, знам ги аз тези проучвания – всеки ден някакви учени от някоя държава произвеждат по няколко такива и между тези проучвания има повече разнобой, отколкото единомислие”. И, няма да си кривим душата, подобни мнения не са напълно необосновани. Тук обаче, искаме да ви споделим и за едно друго наблюдение, за което пише известният автор Малкълм Гладуел, в сборника си статии (What the Dog Saw), върху които е работил през годините. За какво сатва дума?

Гладуел заявява, че между нивото на IQ и успехите в работата има сериозно разминаване. Връзката между двете е прекалено завишена в очите на хората, казва той. За да онагледи това, Гладуел взема една скала и обяснява. Корелацията между нещата е такава: ако в тази скала, 0,1 и надолу означава никаква или почти никаква корелация, а 0,7 и нагоре означава силна корелация (ръстът на човека по тази скала е в корелация 0,7 спрямо ръста на родителите му), то отношението между коефициент на интелигентност и успех в работата е между 0,2 и 0,3. Тоест, връзката между двете неща, е много, почти пренебрежимо, слаба. Причината е, че IQ не отчита ефективността в ежедневните и обикновени неща, като например, работата с хора. Там да кажем, емоционалната интелигентност (EQ) се оказва значително по-важна.

Постиженията в работата, особено в офисния тип работа, много повече зависят от друг тип качества и умения, отколкото от нивото на интелигентност. Има хора, които са посредствени като умове, но са емпатични, емоционално балансирани, съобразителни, спокойни, приветливи, комуникативни, не изпадат в паника при силен стрес, имат добра памет и какво ли не още, които твърде често се справят по-добре в „службата” от много по-интелигентните си колеги. Сигурен съм, че ако се напънете малко, ще се сетите за поне няколко такива човека от вашето обкръжение. Този извод е плашещ за някои хора и радващ за други. Разбира се, добре е човек да бъде интелигентен, но това, в общи линии, е вродена дарба, която само може да се доусъвършенства. Доколко обаче тази дарба е важна за кариерата ви – не особено, ако вярвате на всичко, казано дотук. А казаното се обляга на фактите.

Полезно за HR специалисти, Разни , ,

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *