Source: ugaadmissions.blogspot.com
Както е известно, в професионалната платформа LinkedIn има възможност да се дават и получават препоръки. Някои хора много обичат и държат да имат препоръки, други се отнасят скептично към тях. Истината обаче е, че почти никой не сяда на напише препоръка за теб, освен, ако специално не го помолиш. Писането на такива текстове често е досадна и нелека работа, отнемаща време и не носеща особена полза за пишещия ги, освен едно голо „благодаря”.
Доколко обаче препоръките са важни и носят ли те реална полза на получаващия ги? Ако се върнем към тезата, че никой не пише препоръки, преди да е бил специално помолен, ще видим, че обикновено един човек има няколко препоръки и всички те са написани по едно и също време. Това се дължи на факта, че някой е останал без работа или е започнал активно да си търси нова и е помолил наведнъж познатите си в LinkedIn да го препоръчат. Изсипалите се накуп препоръки обикновено лесно се забелязват и водят до съответните изводи четящия ги.
Затова, ако държите на препоръките, не постъпвайте така. Подканяйте по един или двама познати веднъж месечно да ви препоръчат, като постепенно минавате през целия си списък от близки познати. Така препоръките ще се трупат равномерно във времето и ще създават по-позитивна картина за вас, тъй като ще изглеждат автентични, а не изпросени. Но не забравяйте и друго – повечето работодатели не се „ловят” на препоръки. Те знаят, че въпросните текстове са писани за вас, във ваша полза. И не ги взимат твърде насериозно. Иначе казано – не възлагайте големи надежди на препоръките, но пък и не ги отписвайте напълно.
Препоръките са много полезни за разлика от „злепоръките“. В България хората не са научени да разпознават красивите злепоръки от истинските препоръки и оттам идва объркването и невзимането на правилните документи удостоверяващи квалификация и т.н.