[Stories] Кражбата

Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11

Здравейте!!!
Първо искам да ви пожелая още много професионални успехи и да сте все така енергичми, както до сега !!!
а сега моята история…..
Тогава работех във верига магазини, като охрана – видеонаблюдение.
Един ден както обикновенно отидох на работа и застанах пред монитора. Наблюдавах клиентите и нямаше нищо нередно. По някое време магазина се поопразни, както знаете има такива “мъртви” часове, в които няма много хора в магазина. Точно тогава влезе едно момче и още с влизането си ми направи впечатление. Вървеше, оглеждаше се, просто се мотаеше. Започнах да го наблюдавам. Бях инструктирана да наблюдавам хора със странно поведение, а това момче определено се държеше много странно.

Вървейки между щандовете, то се оглеждаше, някак беше сякаш смутен, уплашен, сякаш беше дошъл замалко и не беше виждал хора от дълго време. И изведнъж се протегна към рафтовете с шоколад. Наблюдавах го. Той взе около десетина шоколада с едната си ръка и лекичко ги бутна във вътрешността на якето си. Аз не можех да повярвам, че виждам толкова нагла кражба!!! В магазина имаше едва 5-6 човека, а обекта е огромен. Не беше трудно да видиш нередностите. И това момче толкова спокойно крадеше! По правилата ни – трябваше да го оставя, наблюдавайки го какво ще направи, а междувременно да подам сигнал до колегите.
И така – продължих да наблюдавам поведението му, като в същото време вече бях предупредила екипите.
Момчето продължи напред между щандовете, после се огледа, върна се отново при шоколада и взе още толкова бройки – колкото можеше да вземе с една ръка! Отново се огледа и съвсем спокойно ги прибра при другите в якето си. После реши да тръгне, но може би това, което беше взел му се стори малко – обърна се, взе още толкова и се опита да прибере и тях. Но изведнъж се спря – якето му беше много издуто и третата партида не се събра! Тогава той намери универсално решение – скри останалите шоколади в качулката си!
Но все пак трябваше да мине през касите, а ако не е купил нищо може би щеше да е подозрителен – тогава момчето отиде до чипса, взе един плик и се нареди на опашката. Якето му отпред и на качулката беше страшно издуто.
Естествено колегите ми бяха предупредени, бяха видели образа на крадеца на мониторите и го чакаха до касата. Когато момчето плати чипса, те го попитаха: “А шоколадите няма ли да платите?”. Момчето разбра каква е работата. На момента се сепна, поспря се, после според мен си помисли да побегне, погледна към изхода, но там имаше още от нашите хора и тогава крадецът просто вдигна ръцете си и каза: “Простете ми, не исках”.
Беше станала голяма дандания, вече всички присъстващи бяха разбрали какво се случва.  Някой беше извикал полицията.
В крайна сметка нещата се оправиха, на крадецът беше наложена глоба и всичко по реда си.
Толкова голямо впечатление направи този случай на служителите, че дълго след това ме питаха: “Днес имаше ли крадци, знаем, че ако е имало ти си успяла да предотвратиш кражбите.”

Красимира Пеева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес - stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *