Архив за ноември, 2011

[Stories] Юбилей

Историята участва в конкурсния период 21.11-20(24).12

Днес имам юбилей. Ще провеждам интервю за хилядната позиция за работа. Кога станаха толкова много? Все още помня първото. Беше преди пет години. Токущо бях спечелила конкурса за началник на отдел „HR” във фирма за подбор на кадри. Знам какво се говореше тогава за мен. Била съм много амбициозна и безкруполна кучка. Може би бяха прави, но аз имах много добро образование, квалификации и опит. Постъпих на тази работа заради високата заплата и имиджа на фирмата. Останах, защото открих, че ми харесва да правя точно това. Да открия подходящия човек за конкретно място. Не е лесно. Греших не един път. Това ми костваше освен скандала от шефа и финансова санкция. Мисля, че второто ме научи да бъде много прецизна в избора си. Когато не прецениш вярно – нанасяш щети на фирмата  и на нейния имидж. Естествено е тя да си ги търси обратно от мен.

Прочети повече

В три изречения (XXX)

Source: sxc.hu

Някои грешки в работата са субективни.
Други са обективни.
В забързаното работно ежедневие не се надявайте твърде много, че шефът ви ще улови разликата.

[Stories] Кражбата

Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11

Здравейте!!!
Първо искам да ви пожелая още много професионални успехи и да сте все така енергичми, както до сега !!!
а сега моята история…..
Тогава работех във верига магазини, като охрана – видеонаблюдение.
Един ден както обикновенно отидох на работа и застанах пред монитора. Наблюдавах клиентите и нямаше нищо нередно. По някое време магазина се поопразни, както знаете има такива “мъртви” часове, в които няма много хора в магазина. Точно тогава влезе едно момче и още с влизането си ми направи впечатление. Вървеше, оглеждаше се, просто се мотаеше. Започнах да го наблюдавам. Бях инструктирана да наблюдавам хора със странно поведение, а това момче определено се държеше много странно.
Прочети повече

[Stories] Как за малко не влязох в затвора

Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11

Всеки път като се сетя за тази история се смея с глас, но тогава не ми беше до смях. Ето какво се случи…

         Беше преди много години. По онова време работех като таксиметров шофьор. Имах една бяла жигула, която бях купил на старо и се опитвах да припечеля някой лев допълнително. Беше декември месец, беше адски студено. Толкова студено, че краката и ръцете ми бяха измръзнали, а дъхът ми се виждаше в купето на колата. Гледах навън вятъра, как си играе със снежинките и се чудех дали все пак не е време да се прибирам. Вече се беше стъмнило отдавна и нямаше никакви хора по улиците. Нямаше никакви потенциални клиенти. Аз все пак стоях и чаках, защото исках да събера някой лев за да зарадвам децата с подаръци по Коледа.

Прочети повече

Петъчен HR хумор (LVII)

Как се работи по нашите географски ширини…

Source: go.funpic.hu