[Stories] Работата е като Любовта

Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10

Може би е прозрачна, или е прекалено мрачна

Работата е като Любовта.

А тя е жива рана или просто една измама!

А исках за мен да е прекрасна!?

Такава беше тя за мен,

Като почнах, в този офис съкровен,

Но имаше една колежка,

Която ме гледаше, като нейна болежка.
Дни, и месеци, минават
а лоши мисли в главата и все  бягат.
Но какво да правя аз ?!

Все, лошо за мен си мисли тя в този час.

Все съм и за нещо крива,

винаги съм аз за нея лоша, или пък свидлива….

и днес като че ли нещо тя крои,

пред шефа интрига да надроби…

Измисли си лъжа нелепа,
а незнае, че самата тя ще се наклепа…

Госпожоооооо!!!

Лъжата е грях няма съмнение!

Лъжата е грях….за добро впечатление.
Лъжата обърква…..с нея стават бели.
Лъжата побърква, щом гузна си ти.
Толкоз злоба, ненавист, тъга или завист.
Болката е ужасна ….и знай….

Че в ада смъртта е опасна.

Но, какво да се прави…лоша е жената даже и в кръвта…

Демокрация ще кажете…
Свобода на словото, на личността,
а не е ли по – скоро туй деградация на общността?!
Мисля си как ли ще реагира шефа, на таз лъжа нелепа?

Ще остана ли аз без колеги наранена и сама?!
Ще ме остави ли шефа така без работа и без вина?!

Та как ще ме остави….та аз му върша всичко….

Колко пъти, ходя, връщам се, отивам
и на компютъра даже не спирам,

после пак, и пак, и пак не спирам аз горката,
макар болят ме нетърпимо веч,
раменете, ръцете и краката!
И не чакам даже аз похвала,
нито пък и някаква награда.
Просто млада съм, и просто тя завижда.
Но иначе, усмихвам се, на всички
Какво пък толкоз?!

Постави я шефа на място, хванахме я в лъжа,

Таз мойта колежка, лоша дума веч няма в нейната уста.
Това са моите колеги, само аз съм млада а пък те стари,

Които като че ли живеят с кошмари.
За живот без борба на смъртта на ръба….
От сутрин до вечер съм с тях, а няма ли радост?
кат’ машина съм вече. Това ли е младост?

Работата си толкоз години аз обичам,

Приятелка съм с  всички, а с колежката сме дружки,

Работата понякога е прекалено мрачна,

А сега за мен тя е само прекрасна!

Петя Янева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес - stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Коментари

  1. Текстът е достоен да стане основа на поредния хит на Веселин Маринов, да речем – “Началникът ни гази, но нашата Инспекция по труда ни пази”.
    Много, много епично….Дори само това:

    “Но имаше една колежка,
    Която ме гледаше, като нейна болежка.
    Дни, и месеци, минават
    а лоши мисли в главата и все бягат.
    Но какво да правя аз ?!
    Все, лошо за мен си мисли тя в този час.
    Все съм и за нещо крива,
    винаги съм аз за нея лоша, или пък свидлива..”

    Ако можехме да съживим Шекспир и Пушкин, при прочитането на това вероятно щяха до умрат отново. Предполагам – от завист…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *