[Stories] Препоръчвам само себе си на работодател! Вярвайте ми…

Историята участва в конкурсния период 21.10-20(24).11

Преди години горещо препоръчах на приятелка – работодател съпруга на моя близка. Беше ми мъчно за семейството – мъжът остана без работа, много бяха притеснени финансово. Не минаха два месеца и се оказах между чука и наковалнята – съпругът на моята близка беше възмутен от работодателката си, а тя направо ме обвини, че съм й препоръчала най-неподходящия човек. Тогава си сложих обеца на ухото: на работодател препоръчвам само себе си!

Преди време ме потърси колега от предишното ми работно място. Представи ми порасналия си син, станал вече студент във Велико Търново и ме помоли за съдействие да си намери работа в някой от магазините на фирмата, в която работя сега.

Аз добре си спомням големите домати, произведени от колегата и решавам, че генът няма как да не е проговорил и синът да не е поне малко като баща си – съвестен и трудолюбив. Знаех, че в момента има свободно място и предстоят интервюта на кандидати.

Побързах да дам на управителя на магазина автобиографията на младежа. Застраховах се, че не познавам кандидата лично, но имам отлични впечатления от бащата. Управителят прояви интерес, каза, че понеделник е извикал кандидати на интервю, така че ще извика и сина на моя познат. Аз, доволна от себе си, забравих за момчето.

Три дни след интервютата управителят дойде в офиса. Между другото попитах как се е представил младежът.  Учудих се, когато разбрах, че не се е явил.

След малко вече разговарях по телефона с бившия колега. С яд му съобщих, че са поканили от магазина сина му на интервю, а той не е дошъл. Бащата се изуми. Неговата информация беше, че момчето е идвало понеделник на интервю и вече очаква резултат.

Обвинението увисна на езика ми. Предадох на управителя до мен, какво е казал бащата, но той остана категоричен, че този кандидат не се е явил.

- Не е идвал – обърнах се аз по телефона към бащата.

- Идва бе, аз знам, ама чакай да го питам за по-сигурно – вече не беше толкова уверен бащата.

Управителят започна разпалено да обяснява кой след кого и кога е идвал и как никой не му е допаднал при подбора.

След няколко минути ми се обади бащата. Говорил със сина си, който потвърдил явяването си на интервю. Много се надявал на положителен резултат.

Тази информация накара управителят да се отпусне на един стол, повтаряйки  „Не, не дойде, аз му се обадих, но той не дойде.”

Реших да направя „очна ставка” и насрочих среща в 13 часа с момчето, за да го заведа лично при шефа на магазина. Бащата бързо се съгласи. Обеща да предаде на сина си. Управителят изглеждаше сломен. Аз се притесних, че в повече му е дошъл стресът. Даже го посъветвах да си вземе малко отпуск, за да си почине я на село, я на санаториум…

Към 15.30 следобед се сепнах – никой не ме потърси. Хванах гневна телефона. Избрах бащата и го „разстрелях” с думи, че синът му не дойде днес и въобще не е сигурно, че момчето наистина иска да започне работа. Човекът, разбира се, се притесни и започна да се извинява.

Обаче, след 2 минути позвъни и с раздразнение ми заяви, че вече сме се обадили на сина му от утре да се яви на работа.

Веднага потърсих управителя. Оказа се, че не беше търсил никого от кандидатите, за да започне работа. Объркването беше пълно! В този момент отново ми звънна бащата:

- Абе, такова, – усетих притеснение в гласа му – започва работа, ама не във вашия магазин. Тръгнал е понеделник за вас. Пред магазина попитал един служител и той го упътил къде да намери управителя. Ама, оказва се, на съседния магазин. Не е разбрал, съжалявам. Днес оттам му се обадиха, одобрили го. Харесва му заплатата, ще започне, ама ако нещо не се получи, ще ти се обадя да направим нещо…

А, не! Препоръчвам само себе си на работодател! Ама този път е категорично, вярвайте ми!

Донка Петрова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес - stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *