[Stories] Трасетата на живота

Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10

Здравейте,

Ще Ви разкажа моята случка свързана с работата.

Беше октомври 2007г. и от Вашият сайт за работа в който съм регистрирана от 2005-та година ми бе върната
обява на работодател, който търси административен асистент и по която евентуално да кандидатствам.
Да кандидатствах.
До тук добре, но след като натиснах бутона за кандидатстване си помислих, че е хубаво все пак да разбера къде се намира въпросната фирма.
Тя имаше сайт и аз съответно го посетих.

Само да отбележа, че по това време работех, като счетоводител към Столична Община – Район Овча Купел, който се намира в кв. Овча купел (разбира се), а аз живея в кв. Враждебна така, че ако имате карта ще можете да видите разстоянието и ще разберете какво имам в предвид.
Та отворих сайта и колкото и примамлива да беше обявата, вече съжалявах че съм кандидатствала.
Офисът на фирмата се намираше в кв. Лозенец.
Това което ми остана след, като видях адреса беше да се моля да не ми се обадят.
Мина може би около седмица и…. звъннаха за мое нещастие разбира се.
Беше любезна дама, която ми напомни за обявата и че иска да отида на интервю.
Отидох на следващият ден, имах интервю с управителя и с главният счетоводител (с когото евентуално щях да работя ако ме вземат) .
Всичко мина добре. Офисът в който влязох изглеждаше идеално, всичко на пръв поглед беше чудесно, аз продължих да се надявам, че няма да ми се обадят.
Да не говорим, че обикновено в такива фирми големи, хубави и лъскави, обявите за работа са само проформа.
Да ама не! Обадиха ми се и още как, „Боже как ще пътувам“- беше първото нещо което ми мина през главата.
Разбира се , че се съгласих условията на труд и заплащането бяха на светлинни години от тези в общината.
Ходих още веднъж до офиса на фирмата за доуточняване на нещата по започване на работа.
И всъщност чак тогава се срещнах с дамата, с която за пръв път говорих по телефона и която ме покани на интервю.
Изглеждаше страхотно, беше много мила и любезна и най-вече естествена. Държеше се страхотно.
При подаването на ръката си за да се запознаем тя каза : „Приятно ми е, аз съм от Враждебна“ (искам да отбележа, че не съм виждала тази жена като съседка в квартала в който живеех от 2 години и съответно нямах връзки във фирмата за да ме назначат!).
Така от 01.11.2007 година бях назначена във финансовия отдел на фирма „П.К.“ и до днес щастливо работя там.
Харесвам си колегите и всичко около мен в офиса и разстоянието Враждебна – Лозенец никак не ми пречи J
Искрени Благодарности на Вас и сайта Ви, че ви има и отворихте нова страница в моя живот и кариера.

Петя Петкова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *