[Stories] Кучето

Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10

Бъркотия след купон – тема, стимулираща въображението на всеки подрастващ тийнейджър. Гледка, която би стреснала и затаила дъха и на най-палавия малчуган. Всичко е с главата надолу – това би възбудило любопитството на всеки, който го чуе, защото ще има желание и да го види.
Историята е съвсем реална и истинска. Седмицата преди Коледа всички са празнично настроени още от началото на месеца дори. Така е и с Джино. Кой е той ли? Не питай. На 21-ви Декември 2009г. бяхме организирали фирмено парти между нас колегите със съгласието на нашия шеф и му бяхме купили подарък – една голяма картина, която да сложи в къщата си в Банкя като влезе да се вижда отдалече. Подаръкът беше много стилен.
В 12ч. приключихме работа и започнахме с подредбата на мини елхичка, на празничната маса, на декорацията от коледни топки, звезди и гирлянди. За 1 час всичко придоби празнична атмосфера и всичко беше като подарък от Дядо Коледа. Очаквахме шефът ни да се върне с колата да го изненадаме, защото излезе рано, остави домашното си куче при нас докато се върне. Малък, кафяв и дългоух кокер-шпаньол. Малък ли? Кафяв ли? Така изглеждаше когато беше завързан за крака на масата, за да не ни се пречка докато подредим всичко.
Мобилният звънна и шефа се обади, че е долу с колата да слезем да му помогнем с багажа, че е взел да ни почерпи за Коледа. Слязохме долу 4 човека, имаше много безалкохолно, кутии с бонбони, сладки, козунаци. Бяхме около 5 минути докато вземем всичко и докато се качим. 5 минути. За тези 5 минути кокер-шпаньолът се е изявил подобаващо явно за породата си. Дръпнал и преместил масата, всичко от него беше на земята, пудра захар имаше по целия под все едно е валял сняг в Арктика. Разлят сок в различни цветове се стичаше по белия паркет към бюрата ни, а портокали имаше по целия под. Кучето беше стъпило върху тортата и още на каишката, скачащо срещу нас мажеше където се докосне. Масата беше преместена до масичката с телевизора, а кинескопа целият омазан с торта и видимо личащи се кучешки следи, за щастие нямаше нито един спукан балон, но имаше пуканки навсякъде. За 5 минути как може да се случи това нещо, направо невероятно. Сигурно Джино беше чул гласа на шефа ни и затова е полудяло от щастие. Направо беше пълно с адреналин, скачаше още повече като ни видя. Шефа като видя, понеже идваше след нас първо облещи очи от нестандартната гледка, после се стъписа и няколко секунди огледа около себе си и после се засмя и каза: Весела Коледа, кой ще чисти?
Въпросът беше типично като за шеф. Но и той си получи заслуженото като се приближи по Джино без да подозира, че лапите са му в торта с бяла сметана и панталонът му може да побелее. Така и стана, Джино в радостта си, че го вижда скочи към него и по дължина на крака му остави прилична бяла следа. Лично аз не можах да се сдържа да не избухна в смях. Същото последва и останалите. Беше голямо чистене и смехът беше в солидна доза. Беше невероятно и забавно фирмено Коледно парти.

Кристиян Димитров

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес - stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *