[Stories] Белият*

Историята участва в конкурсния период 21.09-20(24).10

Крум Желязков беше видял и знаеше много за хората. И не за хората въобще, а по-скоро за тези, които правосъдието изпращаше в местата за изтърпяване на наложените от съда наказания**. Целият трудов живот на Крум беше преминали в системата за изтърпяване на наказания, като благодарение на своята последователност и стриктност Крум се бе издигнал от надзирател до началник на областно звено за изпълнение на наказания от открит тип.

В управляваната от Крум организация бе изпратена „бяла якичка”*** за изтърпяване на наказание. Новият  веднага получи прякор „Белия”, за да е ясно на всички за какъв човек става въпрос. Според разпорежданията, затворниците имаха опция да изберат да работят, като ако приемаха опцията за работа, два „отработени” дни се признаваха за три „излежани”. Неписано правило бе „белите якички” в случай, че изберат да работят да получават най-тежката и непривлекателна работа, за да бъдат „справедливо” възмездени за сторените на обществото злини, за  да се слеят с тълпата и обезличат.

Още от първият работен ден Белия получи подобаваща работа – да носи помията на прасетата. Новият разпита внимателно откъде се взима помията, как се сипва, как се определя количеството, по кое време се дава и противно на всякакви очаквания за оплаквания, кръшкане и подобни се зае с работата която вършеше все едно цял живот я е вършил -  старателно, систематично и последователно. След като няколко дни наблюдаваха работата му в очакване да се откаже или пречупи, отговорникът му реши, че определената за Белия работа не е достатъчно „отговорна” за да изкупи сторените злини и „свинаря” бе преместен на „по-отговорна” работа – да чисти обора. Тази работа до момента, бе отказвала мнозина корави мъже, но изглежда за Белия това не бе проблем. След като внимателно изслуша как с лопатата се махат едрите л_й_а, а с маркуча се мие докато се покаже цимента, като преди това говедата се извеждат в съседната клетка, а след това се връщат отново и че за клетките където не достига маркуча, водата се носи с кофи Белия се зае за работа. По средата на деня запита за няколко доуточняващи въпроса относно почистването и продължи. Такъв работник, надзирателите не бяха виждали. От началото, та чак до края на работния ден този човек не вдигаше глава, като спираше за кратко на обед, колкото да яде ….и то ако го извикат. И всичко това не би било ясно до кога и как би приключило, ако довереният доносник, не бе дошъл при Крум и двамата не бяха провели следния дълбокомислен разговор.

-       Началник, требе да мааненеш Белио от оборо, оти ке умре. – беше казал доносникът тайно

-       Защо бре Златко – много учуден бе попитал Крум, който рядко бе чувал доносник да иска облекчение за някой друг освен за себе си…

-       Ке умре, оти не дига глаа от л_й_ата, и тамо ке остане и после ке ни е_ат мамата от писанье

След този разговор Крум реши лично да инспектира работата. Единствен той имаше достъп до досието на Белия и знаеше, че преди да дойде новият е носил костюм, по-скъп от месечните заплати на целя персонал тук взети заедно. Гледката, която видя беше смразяваща. Него ден затворниците, за да си направят гавра с Белия му бяха скрили работните дрехи и ботуши. За да не загуби деня, Белият бе влязъл и започнал работа бос, с някакви дрипи, захвърлени до обора. Именно така работейки, затънал до копена в оборски тор и жалки дрипи го завари Крум. Нещо накара коравото сърце на Крум да трепне. Такава жажда за свобода началникът до сега не беше виждал. Белият, без дори да знае беше спечелил уважението на началника. След като се окопити, Крум разпореди веднага да се прекрати тази гавра, надзирателя да даде писмени показания за случая…и отсега до края на престоя за Белия да се дава най-леката достъпна работа.

И всичко би приключило до тук, ако след 3 дни Крум не научи, че Белия е отказал да върши предложената му работа и е отново в обора. След всичко, което бе видял, началникът реши, че отново има някакво посегателство. Бесен повика отговорника за обяснение.

-       Защо Белия е в обора? – натъртено попита Крум – нали ви казах най – леката работа за него

-       Тъй вярно! Предложихме му най-леката. Да сортира картофи.

-       Е?

-       Ами попита: „Как се сортират”, ами викам му „Големите, в една кофа, средните в друга, а най-малките и много кривите в трета, наранените хвърляш в страни”…а този ме гледа втрещен и пита „А как да познавам кои са големи, малки и средни и по какви критерии да определям кои са много криви?”, подиграва ми се викам си, ама нали вие началник сте казал лека работа и му викам „Тия дето са над 13 -15 санта ги пиши големи, другите средни, а тези като кравешко око …малки ”, този ме гледа стреснат и пита „А, еталонна мярка ще ми дадете ли, защото така на око тази работа е невъзможна, а и кривите не е ясно как…?”….да ма прощаваш началник, като го каза това избеснях и му теглих една, а тоя ме гледа влажно и вика: „Съжалявам! Да вземам стотици решение, по неясни и неточни критерии без дефинирани правила и то по цял ден. Това ще ме убие. Заради такава работа съм тук. Не може ли в обора? ”

* Всякакви прилики с лица, места и събития е напълно случайна

** Официално наименование на разговорния изказ за  „Затвор”

***Затворник, със статус, чиято работа преди не е изисквала физически труд.

Балада

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес - stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *