Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09
За страничният наблюдател двойката, седнали в просторното фоайе на скъпия столичен хотел изглеждаше като типични бизнес дама и бизнесмен обсъждащи поредната сделка. За хората от бранша обаче, това бяха емблематичните г-н Момчил Стаматов и Офелия Литкова – знакови фигури в усвояването на средства от европейските, а и от всякакви други фондове. Момчил, по прякор “Овцата” бе добил популярност с така наречените „Летящи стада”. В същност стадото беше едно – наистина съставено от породисти крави и бикове. И в това не би имало нищо интересно, ако Момчил не даваше стадото под наем, на множество фермери….и то точно когато им идваше проверка за отпускане на субсидия. Перла в короната на Момчил бяха и маскировъчните покрития за обработваема земя. Снимани от въздуха изглеждаха като ниви с пшеница, слънчоглед и каквото насаждение му потрябва на „селския стопанин” – за да оправдае взетата субсидия. Разбира се, Офелия съвсем не отстъпваше на “именития” си партньор. В бизнеса тя бе изгряла с „виртуалните” си обучения – в смисъл, че и преподавателите и учениците и уроците и изпитите в нейните обучения бяха съвсем виртуални, само усвоените пари си бяха истински…. по многобройните и сметки. А ето и за какво си говореха двамата……
– Аз предлагам да кандидатстваме за 100 % финансиране. Все пак това е дейност свързана с решаване на едни от най-важните демографски проблеми на Европа. – бяха думите на Момчил
– Да. Определено. И на мен ми се струва, че това е най-удачния вариант. Дали първият етап да бъде 9 месеца или да включим и един два човекомесеца пред проектни дейности – вметна Офелия
– По скоро не. Нека не изглеждаме алчни в очите на комисията. По-добре е да включим средства за застраховки, болничен престой, съпътстващи разходи, и транспорт. – каза Момчил – все пак нали след 9 месеца ще кандидатстваме за финансиране на следващ етап. А да е живот и здраве на по-следващ….
– Да. Прав си! Така е. Вече съм направила списък с дейностите и разпределение на финансовите потоци. Ако искаш даже…може сега да се качим до стаята да поотхвърлим малко работа – някак си закачливо каза Офелия. Остава само едно нещо да уточним….
– ?
– Ами трябва ни име. Да звучи европейско, а и лесно да се помни. Аз мисля да е Европалия.
– Добре. – с блага усмивка каза Момчил, но ако е момченце ми се иска да го кръстим на дядо му – Стамат.
Иво Христов
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
Вашият коментар