[Stories] Парите ни се скапаха

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

Здравейте! Не знам до колко ще е интересна моята случка, но ще я разказа, защото винаги ми носи смях, когато се сещам за нея :))

Беше 2008г. намерих първата си официална работа, с леко притеснение от страна на шефката, защото след няколко месеца навършвах пълнолетие. Макар да беше лято – малко куц сезон в магазинчето, където ме взеха имаше много работа, постоянно се продаваше, разопаковаше се стока и изобщо работата кипеше. За това се нуждаехме от още един човек, аз препоръчах моята добра приятелка Мери, като дадох дума колко сериозна и отговорна е тя. Не след дълго вече бяхме тандем и работата вървеше нормално. Дойде и времето, когато нашата шефка беше планувала да замине за море за една седмица. Нямаше на кой да разчита да наглежда магазина и ние бяхме единствените. Каза,че не може да работим заедно, защото няма да има достатъчно пари (понеже нае момче да работи и през нощта, за да не затваря магазина), но ние решихме да си делим и тези които ни дава само за да сме заедно и да се забавляваме. И така всеки ден отивахме на работа с голяма радост, защото беше голям купон. Дойдеше ли обяд обаче, когато стане много топло, положението замре за малко и никой не купува ние се редувахме коя да спи. Един час спи едната, после другата. Под спи имам предвид легнала на един стол с крака подпряни на едни рафтове (прилагам снимка по-долу:))))  И  така минаваше се време. Аз много си бях харесала едно момче, клиент, много сладък и ходеше винаги с розови дрехи. Видимо и той ме харесваше имахме си флирт. Но за сега само толкова. Един ден беше мой ред да спя и Мери беше на касата и чакаше клиенти. В един момент се будя от някакви крясъци. Веднага ставам и гледам.. една двойка си поръчала кафе, и не знам по какъв начин, може би се беше опарила Мери разляла и двете кафета върху касата с парите, и естествено най-много имаше по едрите пари. Не знаехме дали да се смеем, защото се уплашихме.  Ако щете вярвайте прахме тези пари на чешмата… със сапун, после ги сушихме на машината за кафе, но излизане нямаше.. останаха си кафяви  и повярвайте много зор видяхме преди да ги пробутаме на хората, за да не са при нас. Но стана и друго нещо. Историята вече беше забравена беше септември. През това време вече бях гадже с момчето с розовите дрехи. Случи се така, че ние с Мери се връщахме на училище – 12 клас и шефката ни назначи момчето да работи там и ние ходехме да ги виждаме. И веднъж той вади едни 20лв да си купи цигари от магазинчето ни и гледаме праните кафяви пари :D Толкова много сме се смели… за нас това си остана вечната ни история. Разбира се имаме още много, например имаше един студент през ден минаваше да ни пита дали има вафли “Престиж” и макар,че всеки път му казвахме, че няма пак и пак идваше… Имахме един надпис с червен маркер “Няма български цигари” и един ни попита дали това е писано с кръв… или пък идва един редовен клиент ром и ни пита какво да ни почерпи, аз питам какъв е повода, а той отговаря,че е излязъл от затвора (понеже идваха по някакви строежи да работят)… и такива много, много истории.

Теодора Братоева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *