[Stories] Екскурзия с /без/ шефа

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

С колежката и съседка по бюро  в офиса – Камелия така се случи, че постъпихме по едно и също време на работа във фирмата – преди малко повече от три години. Преди това работехме в друга фирма -  малка, гъвкава, където “екип” беше нещо почти еквивалентно на семейство. Новото ни работно място беше пълна противоположност – доста голям и доста по-несплотен колектив. Сплотявахме се единствено в деня на коледния банкет, когато почти нямаше отсъстващи, понеже шефа плаща. С Камелия често и с носталгия си спомняхме за отношенията на старото работно място и така се роди идеята да организираме една екскурзия. Да отидем някъде всички, далеч от напрежението на работния делник, да се опознаем в различна среда, да разпуснем. Не напразно хората са измислили тийм-билдингите, но за повечето колеги тази думичка беше непозната. Е, все от някъде трябва да започнем! Избрахме маршрут наситен със забележителности – София – Смолян – Златоград – Кърджали. Като за 3 дневна екскурзия. След обилно ровене в интернет, преговори с хотели, търсене на автобуси – офертата беше готова. Big шефа я одобри, но тъй като в период на криза фирмата няма как да финансира такова мероприятие, разреши да я направим в работно време, а всеки да си поеме разходите. Идеята първоначално беше посрещната с голям ентусиазъм. Но само на думи. Списъкът с желаещи и внесените суми нарастваха с нищожни темпове. Така ден преди пътуването на листа се мъдреха 20 имена. Сред тях не бяха имената на никой от ръководството – нито един директор на отдел! Липсваше и името на Big шефа. Но екскурзията вече е организирана, всичко е резервирано, а ентусиазма на 20-те записани край нямаше. В ранните зори на прохладната майска сутрин натоварихме багажите на автобуса и потеглихме. Настроението беше преповдигнато, музика, песни, шеги…леле, какви забавни и остроумни колеги сме имали! Някъде преди  Смолян спряхме за почивка и тогава се случи неочакваното – Big шефа звънна на Камелия. Докато тя говореше и лицето й придобиваше все по-тревожно изражение, останалите разговори бяха замлъкнали и лицата на всички бяха застинали в очакване. Иначе приказливата и вечно знаеща какво да отговори Камелия  сякаш беше изгубила дар слово и от устатат й излизаха някакви нечленоразделни звуци:

- Ама как шефе…не разбирам…не е вярно, незнам…но…ами…

После вторачено погледна телефона и  невярващо промълви:

- Ъ, затвори ми!

След това ни обясни на всички – шефа е много обиден защо не е поканен на екскурзията – едно е да бъде уведомен, да одобри офертата и  да разреши отсъствие от работа, но защо никой не се е сетил лично да го покани. А толкова му се идвало…

Започнахме да разнищваме ситуацията и да се чудим – действително ли е било толкова важно да получи лична покана, защо пропуснахме този момент и никой не се сети да я отправи…но всъщност май секретарката го беше направила…Както и да е, факт е, че ни беше обиден и трябваше да решим какво да направим. Камелия плахо набра номера му, но с уверен глас каза:

- Господин Терзиев, извиняваме се за недоразумението, ние сме на 20 километра преди Смолян, спрели сме на пътя и ще ви чакаме тук. Няма да мръднем докато не дойдете!

Затвори телефона без да дочака някакъв отговор. Ние наистина твърдо решихме да чакаме – съмненията, че ще бъде напразно и никой няма да дойде бяха само мимолетни. Предвижихме се малко по-встрани на една поляна – едни полегнаха, други похапнаха, трети се разхождаха. Никой не се възпротиви защо чакаме, никой не мрънкаше, всички се държаха така все едно сме достигнали крайната цел на пътуването. Един колега запя “Полегнала е Гергана” / в чест на колежката Гергана, която се препичаше върху постланата си връхна дреха/, няколко ентусиастки се хванахме на хорце. И в този момент – нямаше как да я сбъркаме – спря колата на шефа и той ухилен слезе от нея.

- Еееее, браво на вас, вие сте били страхотни! До последно се чудех дали да идвам като сте толкова малко, и все пак тръгнах  след вас. По пътя ми хрумна да ви изпробвам. Може да сте малко, но вече съм сигурен, че ще си изкараме чудесно!

И това беше наистина една невероятна екскурзия! Който не дойде може само да съжалява!

Румяна Христова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *