Архив за август, 2011

[Stories] Мис…

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

 

Здравейте,

Казвам се Петя, на 25 г. съм. Искам да Ви разкажа една весела случка във фирмата, в която работех. Времето, в което работихме с моя екип беше само през ноща, тъй като се съобразявахме с часовата разлика на нашите партньори от чужбина. Нощната ни смяна се състоеше от няколко момчета и аз. Една от многото вечери, през която имахме ужасно много работа и когато на вън започна да става вече светло, ние тотално изперкахме. Обсъждахме колко много не ни харесва тогавашната Мис България, която на скоро беше избрана за такава. Един от моите колеги каза: “Петя, ти може да си по-пълничка, обаче си по-хубава. Ние защо не вземем да те направим Мис-ка.” И докато се усетя, вече бяха изкарали от някъде една хартиена корона на Бъргър кинг, от онези с цвят отиващ към златисто. Съответно друг колега, отскочи до тоалетната, взел едно стабилно количество тоалетна хартия, написа на нея “Мис Свят” и ми я сложиха вместо лента.

Не искам да Ви казвам каква беше реакцията на шефката ми като влезе в 6:00 сутринта за дневна смяна и ни видя. Аз почервенях от срам и после сигурно 30 минути сме се обяснявали как сме имали адски много работа и понеже вече сме дали откат и сме почнали да правим глупости. Тя, разбира се, ни влезе в положение и даже се документирахме на снимка. След това доста се смяхме на тази случка. Какъв е извода … Работете надъхано, но и умерено, че не се знае до къде ще я докарате, докато свърши работната смяна.

Петя Стоянова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

[Stories] Езиковедът

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

Преди няколко години работих като ел.техник жилищно строителство в Русия. В бригадата имаше няколко момчета от Перник. Добри майстори бяха. Обаче едното от тях за близо две години не можа да научи и 20 думи на руски. Веднъж му бяха дали едно момче – русначе да се учи на занаят. След 8-10 дни русначето вече знаеше доста български думи – пернишки вариант. ” Пироно, кабело, чуко” и т.н.  Веднъж нашия човек идва и ме пита – Абе колега как е на руски ЧУК.

Казвам му ” Молот” . Той казва не е това- друго ми рече русначето! Не е друго- казвам. И питам за какъв чук става дума? Той ми отговаря че ставало дума за малко чукче. Казвам му че може би е ” Молоток” /малко чукче/  Да бе така каза! Рече нашия човек. И след малко размишление от негова страна стигна до гениалното заключение:

- Значи они му викат МЛАТОК / пак го по пернишки/,  ОТИ МЛАТИМ С НЕГО!

12 души изпопадахме от смях.

Косьо Манев

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!

HR терминология (V) – Конфликт на интереси

Source: sxc.hu

Конфликт на интереси на работното място се поражда тогава, когато даден служител има конкурентни интереси или обвързаности, които са в конфликт или потенциално биха могли да бъдат в конфликт с интересите на настоящия му работодател. Пример за такъв конфликт е, ако служителят има частна фирма със същия предмет на дейност, като тази на официалния му работодател. Друга възможност е, ако един копирайтър фриленсър веднъж работи за една рекламна агенция (с реклама за автомобили например) и след това или по същото време работи и за друга рекламна агенция отново в същата област. Фирмените правила и политики, както и наръчниците за поведение на служителите (където съществуват такива пособия) изрично забраняват конфликта на интереси. За съжаление, в България твърде често се наблюдават подобни ситуации, особено с държавни и общински служители.

В три изречения (XIX)

Source: http://androidspin.com

Някои хора изпитват затруднения да поискат помощ в живота.

В работата обаче правилата са различни.

Потрябва ли ви помощ там, потърсете я смело – работата е екипно занимание и не оставя много място за излишна гордост и предразсъдъци.

[Stories] Преспи и пот, пот и преспи

Историята участва в конкурсния период 21.08-20(24).09

Не, не става дума за риене на сняг… а за първата ми реализация на пазара на труда. И по-точно, за благородния ми опит, съвместно с най-добрата ми приятелка, да уплътня коледната ваканция в дванайсети клас и да позакърпя фонд „Подаръци“. Поради крехката ни възраст и обстоятелството, че трудовият ни стаж се представяше нагледно с хоризонтална чертичка, пред нас се откриваше обещаващата перспектива… да разнасяме листовки по пощите.

Ето как протече операцията:

Ден 1-ви: Слатина. Нарамили претъпканите раници и преизпълнени с младежки ентусиазъм, бодро обхождаме панелка след панелка. Работата ни спори – повечето входове дори не се заключват и до края на деня вече сме покрили завиден участък от картата, а раниците значително са олекнали. Вече предвкусваме лесна победа и даже предсрочно приключване на задачата.

Ден 2-ри: Редута. Окрилени от успеха, още по-бодро се отправяме по криволичещите улички. Срещаме обаче две непредвидени препятствия: първо, пейзажът тук се доминира от  къщите от едно време, на някои от които подозрително липсват пощенски кутии или пък са артистично разположени на най-неочаквани места; и второ, цяла нощ обилно е валял мечтаният пухкав, предколеден сняг, и твърде често се налага да проправяме пъртини, за да достигнем заветната цел. В резултат на което още по обяд сме запъхтени и подгизнали, без да можем да с похвалим с особен напредък. Налага се стратегическа почивка за преобличане и (срам не срам) нахлузване на гумените ботуши, след което със свежи сили подновяваме борбата.

Ден 3-ти: пак Редута. Вече по-подготвени и със самочувствието на ветерани в занаята атакуваме оставащите преспи. За разнообразие попадаме на прясно построени – и здраво заключени – блокчета. Бързо ни става ясно, че ще трябва да впрегнем цялото си въображение, за да си осигурим достъп до зорко пазените пощи. Оказва се, че „рекламна брошура“ е мръсна дума и не дай си боже да позвъниш с намерението да задръстиш кутиите на хората с подобни боклуци. Обзети от справедливо възмущение граждани, чийто покой безогледно и безвъзвратно сме нарушили, слизат лично да се уверят, че няма да пъхнем дори носа си в драгоценния им вход.

Ден 4: Гео Милев. Вчерашните премеждия са ни научили да отклоняваме всякакви въпроси относно обекта на дейността си с уклончивото „Носим пощата“. В опит да наваксаме изгубеното време, изпробваме за кратко класическата стратегия „Разделяй и владей“. Оказва се обаче, че самотното разнасяне на листовки не е двойно по-бързо… само двойно по-скучно. А и зачестилото удряне на камък далеч не подклажда трудовия ни ентусиазъм. Подпъхването на брошурите по всевъзможни пролуки по вратите поначало е заклеймено от работодателя като проява на непоправим непрофесионализъм… но скоро прибягваме и до него в отчаян опит да се придвижим напред по картата.

Ден 5: Яворов. Схванатите ни гърбове честичко напомнят за себе си, подбитите ни крака гневно заплашват със стачка, а пръстите ни отдавна са в състояние на безчувствено вкочанясване (бързо се наложи извода, че ръкавиците ненужно забавят и затрудняват боравенето със залепнали листчета гланцирана хартия). На всичкото отгоре в края на деня болезнено осъзнаваме, че броят на работните ни часове е нараснал подозрително, а обемът на свършената работа далеч не изглежда пропорционален… И за да не ни обвинят, че сме си „надписвали“ часове и да ни откажат заслуженото с пот възнаграждение, решаваме да се отчетем и официално да обявим мисията за изпълнена. А помежду си се уговаряме на другата сутрин „неофициално“ да отделим още час-два-три, за да обходим оставащия участък. Кой казва, че младото поколение не работело добросъвестно?

Ден 6 (Бъдни вечер!): Къде каквото е останало. Естествено, операцията не се развива по план: листовките изненадващо свършват, преди да сме покрили последните няколко улици, и облекчението ни от края на одисеята е примесено с известни угризения… но вече е късно да се върнем за още листовки. Така че, с чувство за (почти) изпълнен дълг, най-сетне се залавяме с една далеч по-приятна обиколка – за коледни подаръци.

Десислава Недкова

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!