Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07
Знаете ли, как си намерих работа предния път? И тогава, както сега, се оказах без работа. 25 години в един завод, който фалира, изпосъкратиха ни… Аз – безработна!?! Мисията – невъзможна! Веднага започнах хиляди ремонти вкъщи. Скоро се оказах и в курс за брокери – върнах се към старата си мечта. Нали съм завършила техникум по строителство. Мъжът ми започна да мърмори: „Започвай вече работа, че и в къщи да настъпи мир”. Аз съм оптимист по природа и си знаех – нещата зреят, ще дойде моментът! Курсът привършваше, когато се чу, че в строителна фирма в нашия град се отваря място за брокер. Сърцето ми щеше да изхвръкне! Разбрах – това е моментът, това е моето работно място!
Грабнах автобиографията си и веднага отидох във фирмата. Нямах време за губене! На портала – никакъв проблем. Кой мъж, било то и охрана, ще устои на чара ми! Да, ама секретарката беше жена. Младо, красиво момиче, ама строго, непристъпно. Бързо ме сканира и пусна в ход лъжите: „Оставете автобиографията си. Ще я предам на управителя, когато се обяви мястото”. За мен това бе сигнал да превключа на по-висока скорост ината си: „ Така и така съм тук, искам лично да му я дам и да поговоря с него”. Секретарката също бетонира поведението си: „Оставете, няма обявено място. Управителят в момента е зает.”
И двете, за да втвърдим позицията си, позасилихме тона. Вдигна се шум. В този момент иззвъня телефонът. Секретарката вдигна слушалката и каза: „Идвам веднага”, а към мен: „Изчакайте един момент”.
Да, ама за мен моментът не беше за чакане. Неочаквано, дори за мен самата, се шмугнах покрай нея и връхлетях в кабинета на шефа. Секретарката побесня, беше готова да ме изхвърли. Управителят я спря с поглед: „Остави ни. Аз ще се справя с нея.” „Кажете” – разстреля ме с тон и поглед той.
„Разбрах за свободното място при вас, искам да започна работа. Мога веднага! Завършила съм Строителен техникум и курс за брокери. Пък и какъв по-енергичен и упорит служител бихте намерили!” – изстрелях на един дъх аз.
Управителят придоби делови израз: „Оставете автобиография си при секретарката и ще Ви се обадим. Сега имам друга работа.”.
Аз проявих разбиране: „Имате работа в момента. Не се притеснявайте, свършете си я. Аз ще почакам.”. И седнах възпитано на едни стол. Господинът се опита да протестира. Аз отново го успокоих: „Аз ще изчакам, не се притеснявайте, работете си. Ама без да сме говорили, няма да си тръгна оттук.”.
Той замълча. Видимо ядосан, опита се да си даде отсрочка. Започна да пише нещо яростно. И така – мълчание за около 5 минути. Мъжът в един момент заяви: „Ама госпожо, така не може!”.
Аз бях самото примирение и доброта: „Не се притеснявайте, свършете си работата. Когато поговорим, ще си тръгна.”.
Господинът явно се отказа да спори с мен. Повика секретарката: „Донесете ни по едно кафе”.
Младата жена ме унищожи с поглед. Мълчахме, докато дойде кафето. Тогава Управителят примирено простена: „Слушам Ви”.
Това и чаках – минах в настъпление: „Имате място за брокер. Аз съм човекът!”. Управителят също атакува: „Да видя автобиографията Ви.” Отбих атаката: „Видяхте мен! Аз съм човекът!”
Господинът замълча. Вдигна слушалката и извика за пореден път секретарката: „Заведете госпожата до Личен състав, за да подаде документи за назначаване. Дано се махне вече от кабинета ми!”. „Разбира се, затова съм дошла. От кога да се явя на работа? – конструктивността ми е силна страна на личността.
„Това ще уточните с Личен състав. За днес аз свърших с Вас” – нямаше търпение да се отърве от мен господинът.
Успях да кажа „благодаря” и секретарката ме изблъска от кабинета. Вече не й противоречах.
Години след това работих в тази фирма. Чудесни години! За всички, включително и за строгата секретарка, станах „лельо Миме”. Не минаваше купон, на който шефът, след няколко чашки, да не вземе думата: „А сега, да Ви разкажа, как назначих Мария…”.
Донка Петрова
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Пълни подробности за юбилейния конкурс!
Проявата на упорство е принципно ОК, но описаното в историята поведение е прекалено.
Никога не бих назначил такъв кадър.
Ако беше стандартно, нямаше да е история 🙂