Историята участва в конкурсния период 21.07-20(24).08
От няколко месеца имам нов колега с който делим един кабинет. Енергичен младеж, широко скроен и с добре развито чувство за хумор…
Днес, като дойдох на работа и гледам в кабинета ухае на дамски парфюм, предметите не са на обичайните си места, на бюрото на колегата ми чорапче – дълго, мрежесто и с ръбче отзад….от онези дето са предназначени да показват, а не да скрият, а до клавиатурата ми … жартиери.
Ха, викам си. Е, тази седмица е ясно за чия сметка, ще са майтапите. След малко Митето* влиза и аз веднага:
-Мите, к’во е това чорапче? – „бащински” го питам.
В началото Митко се сепна, но моментално възвърна самообладание.
-Ами, аз г-н Петров* имам хоби да препрочитам любими книги. Снощи четох „Пипи Дългото Чорапче” от Астрид Линдгрен и…явно чорапчето от там е изпаднало.
-Бре – викам аз – и аз съм я чел, ама за точно такива жартиери там не пише, – му казвам и му подавам жартиерите с „блага” усмивка
-Ами – не се дава Митко – Тя моята е по-ново издание. Затова ще да е. То в по-новите издания и жартиери и кожени белезнички, па в някои по модерни издания и камшичета има…
-А, – викам аз, – добре, добре. Само не донасяй някой учебник по ядрена физика, че лошо ни се пише.
*Имената са нарочно променени
Балада
Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви харесва, можете да изпратите и вашата на специалния ни адрес – stories@jobtiger.bg
Не се стеснявайте, изпращайте!
Подробни детайли за юбилейния конкурс!
:)))))))))))))))))
Много готина история