[Stories] Интервюто

Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07

Чувството за тревога се засилваше у Марияна с всеки изминал кандидат. Това й чувство се подхранваше от факта, че отговорите които интервюираните даваха бяха съвсем в рамките на нормата, звучаха убедително и балансирано, но въпреки това клиентът и г-н Марин Газибаров ставаше все по-нервен и недоволен.
Мариана беше експерт в голяма международна HR агенция. Познаваше изпълнителният директор г-н Газибаров още от времето, когато фирмата му за безалкохолни напитки не беше един от водещите доставчици и производители на безалкохолни напитки в региона. Беше проучила историята на фирмата, а и на самият Газибаров и знаеше,  че етимологията на името идваше от един от дедите на Газибаров, които със своята смелост и упоритост бе превел ротата през „барите” и така я бе спасил. От там и беше  прякорът на семейството, а и приетата по-късно фамилия …..този дето не го е страх да ”Гази бари” – оттам Газибарови. Самият Газибаров с достойнство носеше името си, а и изглежда бе наследил част от смелостта и упоритостта на дедите си, защото от малка лимонадена фирма в началото, бе развил бизнеса до степен, че да е втори по големина производител в страната. Говореше спокойно, имаше набит поглед и вземаше бързо решения, а за нещата от които не разбираше обикновено избираше най-добрите професионалисти в областта на които гласуваше доверие…..и обезщетяваща постигнатите резултати повече от отлично. Всъщност, фирмата на Газибаров беше първият поверен голям проект в кариерата на Марияна и тя чувстваше сантиментално вътрешно удовлетворение, че за успеха на тази компания и тя имаше заслуга. Не е нужно да се споменава, че Газибаров имаше пълно доверие в HR агенцията като цяло и на Марияна  в частност.
Марияна беше вложила много усилия в подбора на кандидати за ръководител на маркетинговия отдел на фирмата на Газибарови. Бе съставила точен профил на желания кандидат,  бе проучила множество CV- та, препоръчителни писма, бе провела множество интервюта, да не споменаваме стотината писма и още толкова телефонни разговори за да отсее пет най – подходящи кандидата. Въобще бе направила най-доброто за да представи пред стария Газибаров петте най-добри кандидата от които той да избере  най-достойния. И в това се състоеше бедата. Четиримата „най-подходящи” кандидати бяха минали, Газибаров бе меко казано „разстроен”, явно показваше признаци на нервност, съвсем нетипично за него и за професионалист като Марияна бе очевидно как Газибаров е отхвърлил всички до тук.
Странното бе, че Газибаров задаваше съвсем прости и очаквани въпроси от рода на: „Какво знаете за нашата фирма?”, „Защо искате да работите при нас”, „Кои са любимите Ви продукти?”, „Какво ще кажете за вкуса на новата безалкохолна напитка, реклама за която тече в момента?” и други на които кандидатите бяха отговаряли съвсем в рамките на нормата. Повечето кандидати бяха много подготвени, един даже беше направил анализ на бъдещото развитие на пазара на безалкохолни, бяха посочени тънкости от занаята за които Марияна дори не бе подозирала. Кандидатите бяха уверени и спокойни, даже един демонстрира добро чувство за хумор, като за вкуса на новата безалкохолна напитка каза, че това било истински еликсир и най-свежия вкус, който някога е опитвал. Стенно, тази шега не бе имала очакваният ефект, и Газибаров набързо бе приключил интервюто. Със свито сърце, Мариана очакваше влизането на последния кандидат на който Марияна възлагаше най-малко надежди, тъй като беше млада, със сравнително малко опит дама, непокриваща на 100% желания профил, но пък жива и жизнерадостна, личност с голям хъс за работа.
Още с влизането й Газибаров бе станал, едва изчакал представянето и в нетипичен за него стил, бе задал веднага първият си въпрос:
-       Какво мислите за вкуса на новата ни безалкохолна напитка, реклама за която тече по всички медии в момента?
Както бе и очаквала Марияна, жизнерадостният поглед у младата кандидатка бе леко помръкнал, но без да се забави, момичето бе отговорило:
-       За съжаление, г-н Газибаров още не съм опитвала новият безалкохолен продукт и не мога да кажа нищо за вкуса му, но ще си купя след интервюто.
Бе последвало кратко мълчание, при което Марияна, противно на очакванията си бе забелязала как Газибаров си възвръща предишния спокоен и  далновиден вид. Преди да каже каквото и да било, Марияна чу гласа на изпълнителния директор.
-       Е, няма как да си купиш – с усмивка бе почти изпял Газибаров – рекламата която се върти е само подгряваща. Продукта ще пуснем чак в понеделник, но ти може да го опиташ още утре, като дойдеш да подпишеш трудовият си договор…..

Балада

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *