[Stories] Баница

Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07

Искам да ви разкажа най-големия си професионален гаф.  Работех като счетоводител в солидна компания- лидер сред основните вносители и дистрибутори на мебели, и хотелско обзавеждане.  Отговарях за изготвянето и обобщаването на финансовите отчети на дружеството. Беше април месец 2007г. и собственикът беше свикал събрание за годишен отчет на дейността, на което присъстваха управителите на магазините на всички негови фирми. Обикновено се провеждаха събрания месец за месец на фирмите поотделно, не беше чак толкова официално и когато искаше да види какъв дял има всеки един магазин в месечните продажби, ми казваше „Девойче, покажи онази баница”. Аз си знаех, че иска да му покажа кръговите диаграми.
Така… Да се върнем на онова годишно събрание. Беше открито от управителя на една от най-печелившите фирми, който стегнато, точно и ясно започна изложението си. Зад него на шрайбпроектор се появяваха едни хубавки диаграми и графики. Разбира се, аз се бях подготвила с разпечатани такива, но моите преки ръководители ми подшушнаха дискретно да изляза да кача и нашите диаграми на дискета. Отидох на работното си място, бързах страшно много и кръщавах диаграмите така, че после като ги отварям да знам коя страница от екселския файл на коя графика отговаря. Сещате се може би какво стана? Когато в хода на представянето на нашия отчет, вече навлезли в сериозните термини, изчисления на финансови показатели и прочие, се появи кръговата диаграма в sheet „баница”, последва ефекта на мексиканската вълна. Всички започнаха да си шушукат от ухо на ухо, а собственикът избухна с характерния си смях „Абе, каква е тая баница, ха-ха-ха! Гладна ли си нещо, а?”. Всички ме гледаха и се смееха, а аз се опитвах да овладея паниката, която се надигаше в мен, като същевременно тайничко броях колко души са станали свидетели на резила….28! Ситуацията беше подсилена и от самосъжалението, което изпитвах по повод няколкото излишни килца, с които се борех, та в този смисъл баницата никак не ми помагаше. Бях ужасена да прекарам и една минутка в залата, но нямаше как- трябваше да понеса положението и се опитах да го замажа с някакви клишета и нервен смях.
Е, сега вече като се върна и погледна назад, не ми се струва чак толкова страшно. Вярно, че не беше никак професионално и не беше най-добрият ми момент, но пък колектива го прие с усмивка, а не с насмешка.  В крайна сметка всеки греши и по-добре да сгреши по подобен начин, предизвиквайки смях, отколкото да допусне съществена и труднопоправима грешка, с която да си навлече сериозни последствия и гнева на шефа. Нали?

Ивелина Кръстева

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *