Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07

Така… Да се върнем на онова годишно събрание. Беше открито от управителя на една от най-печелившите фирми, който стегнато, точно и ясно започна изложението си. Зад него на шрайбпроектор се появяваха едни хубавки диаграми и графики. Разбира се, аз се бях подготвила с разпечатани такива, но моите преки ръководители ми подшушнаха дискретно да изляза да кача и нашите диаграми на дискета. Отидох на работното си място, бързах страшно много и кръщавах диаграмите така, че после като ги отварям да знам коя страница от екселския файл на коя графика отговаря. Сещате се може би какво стана? Когато в хода на представянето на нашия отчет, вече навлезли в сериозните термини, изчисления на финансови показатели и прочие, се появи кръговата диаграма в sheet „баница”, последва ефекта на мексиканската вълна. Всички започнаха да си шушукат от ухо на ухо, а собственикът избухна с характерния си смях „Абе, каква е тая баница, ха-ха-ха! Гладна ли си нещо, а?”. Всички ме гледаха и се смееха, а аз се опитвах да овладея паниката, която се надигаше в мен, като същевременно тайничко броях колко души са станали свидетели на резила….28! Ситуацията беше подсилена и от самосъжалението, което изпитвах по повод няколкото излишни килца, с които се борех, та в този смисъл баницата никак не ми помагаше. Бях ужасена да прекарам и една минутка в залата, но нямаше как- трябваше да понеса положението и се опитах да го замажа с някакви клишета и нервен смях.
Е, сега вече като се върна и погледна назад, не ми се струва чак толкова страшно. Вярно, че не беше никак професионално и не беше най-добрият ми момент, но пък колектива го прие с усмивка, а не с насмешка. В крайна сметка всеки греши и по-добре да сгреши по подобен начин, предизвиквайки смях, отколкото да допусне съществена и труднопоправима грешка, с която да си навлече сериозни последствия и гнева на шефа. Нали?
Вашият коментар