Архив за юни, 2011

Днес – вътрешни тигърски работи

Нали сме блог, та е добре понякога да ви споделяме и вътрешнофирмени истории и теми. Е, ето и един повод. Днес няма да четете обичайните текстове, защото се събираме да умуваме върху блога. Ще се постараем да направим това място по-приятно и по-цветно. Стискайте ни палци и ни дайте малко време, за да постигнем поставените задачи. Засега – толкова.

Наградата за месец юли е ясна …





Source: sxc.hu

… остава да видим кой ще я грабне.

Става дума, естествено, за конкурса на JobTiger за история, свързана с работата. А наградата е бизнес-смартфон BlackBerry Curve 3G 9300. Така че, ако имате подходяща случка и имате нужда от нов бизнес телефон, ние сме вашите хора! :)

Вижте повече за условията на конкурса, вижте историите и победителите до тук и най-важното: Изпращайте ни вашите истории и гласувайте за фаворитите си.

Успех на всички! :)

Светлозар Петров
Управител
JobTiger

В три изречения – (X)

Source: sxc.hu

Ако се ядосвате, че младата и красива колега получава по-висока заплата от вас, въпреки че е едва от три месеца в компанията, престанете.
Животът не е справедлив и никога не е бил.
Въпреки това е хубав.

Тази публикация ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на някой от бутоните отдолу. Или на всичките…

[Stories] Х_У

Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07

Наближаваше рожденият ден на компанията и за тазгодишното парти беше подготвена специална кампания

В разгара на еко еуфорията беше взето решение вместо да получава подаръци – компанията да подарява на гостите си.

Талон с удостоверение за засадено дръвче.

Покрай цялостният маркетинг бяха поръчани стикери с надпис призоваващ да се опазва гората защото била наша (а не на горското стопанство)

Служителят X (среден провинциалист с романтични детски спомени от село) влезе в кухнята мятайки пътьом пренебрежителен поглед на

новопристигналите еко стикери поставени на шкафчето на входа.

Взе си ябълка от панерчето със служебни плодове и я заръфа мълчаливо подпрян на касата на вратата.

Постепенно изпадна в хипноза от разиграващият се пред очите му ритуал.

Очевидно служителката Y по също време беше решила също да консумира ябълка от служебното панерче:

Изми ръцете си и ябълката със сапун.

Взе салфетка от големия стенен салфетник

Постави я в малка чинийка, а отгоре измитата ябълка.

Взе още 3 салфетки – туп-туп-туп

(На служителят X направи впечатление степента на автоматичноста на този жест. Очевидно отработено движение, отбеляза наум.)
Избърса ръце и хвърли топката в коша.

Извади нож и вилица и внимателно започна да нарязва ябълката.

Боцкайки си първото парченце служителката Y най-после хвърли поглед към зяпналия я колега.

По лицето и брадата му вече се стичаше ябълков сок от възхищение – вследствие на приблизителната калкулация:

4 салфетки и 1 литър вода само за подготовката.

Служителят X стоеше парализиран с увиснало чене под погнусения поглед на колежката си.

Възмутена от вида и маниерите на колегата си служителката Y побърза да довърши ябълката.

Изми чинийката, приборите и ръцете си със сапун.

Чукна 3 салфетки з ръцете и се отправи към безкрайните си задължения.

Служителят X довърши ябълката в дълбок размисъл.

Отми ябълковият сок от върховете на пръстите си.

Метна шепа вода на устата и брадичката си.

Усети срама от сгънатата на 4 салфетка в джоба която беше на минимум 4 ползвания.

(При внимателно ползване хартията и беше достатъчно плътна за да не се разкъсва и си я сушеше като я просне над захранването на компютъра.)

излезе до входа където стояха новопристигналите еко стикери

Бърна се в кухнята и го залепи в средата на автомата за салфетки

             ____________________________
            |                                                   |
            |                                                   |
            |                                                   |
            | “Пазете гората тя е ваша”         |
            |                                                   |
            |                                                   |
            |                                                   |
            |____________________________|
            |_(                                             (__|
                                                             
                  |________________________|
              

*За водата ще стане модно да се говори чак след година уви.

Служителят X се отправи към служебните си задължения замислено:

“Единият от двамата трябва да е Луд.”

Резултат:

X ~300 мл. Н2О
Y ~3л. Н2О, ~30 мл. сапун, 7 салфетки

Живко Стефанов

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


[Stories] Интервюто

Историята участва в конкурсния период 21.06-20(24).07

Чувството за тревога се засилваше у Марияна с всеки изминал кандидат. Това й чувство се подхранваше от факта, че отговорите които интервюираните даваха бяха съвсем в рамките на нормата, звучаха убедително и балансирано, но въпреки това клиентът и г-н Марин Газибаров ставаше все по-нервен и недоволен.
Мариана беше експерт в голяма международна HR агенция. Познаваше изпълнителният директор г-н Газибаров още от времето, когато фирмата му за безалкохолни напитки не беше един от водещите доставчици и производители на безалкохолни напитки в региона. Беше проучила историята на фирмата, а и на самият Газибаров и знаеше,  че етимологията на името идваше от един от дедите на Газибаров, които със своята смелост и упоритост бе превел ротата през „барите” и така я бе спасил. От там и беше  прякорът на семейството, а и приетата по-късно фамилия …..този дето не го е страх да ”Гази бари” – оттам Газибарови. Самият Газибаров с достойнство носеше името си, а и изглежда бе наследил част от смелостта и упоритостта на дедите си, защото от малка лимонадена фирма в началото, бе развил бизнеса до степен, че да е втори по големина производител в страната. Говореше спокойно, имаше набит поглед и вземаше бързо решения, а за нещата от които не разбираше обикновено избираше най-добрите професионалисти в областта на които гласуваше доверие…..и обезщетяваща постигнатите резултати повече от отлично. Всъщност, фирмата на Газибаров беше първият поверен голям проект в кариерата на Марияна и тя чувстваше сантиментално вътрешно удовлетворение, че за успеха на тази компания и тя имаше заслуга. Не е нужно да се споменава, че Газибаров имаше пълно доверие в HR агенцията като цяло и на Марияна  в частност.
Марияна беше вложила много усилия в подбора на кандидати за ръководител на маркетинговия отдел на фирмата на Газибарови. Бе съставила точен профил на желания кандидат,  бе проучила множество CV- та, препоръчителни писма, бе провела множество интервюта, да не споменаваме стотината писма и още толкова телефонни разговори за да отсее пет най – подходящи кандидата. Въобще бе направила най-доброто за да представи пред стария Газибаров петте най-добри кандидата от които той да избере  най-достойния. И в това се състоеше бедата. Четиримата „най-подходящи” кандидати бяха минали, Газибаров бе меко казано „разстроен”, явно показваше признаци на нервност, съвсем нетипично за него и за професионалист като Марияна бе очевидно как Газибаров е отхвърлил всички до тук.
Странното бе, че Газибаров задаваше съвсем прости и очаквани въпроси от рода на: „Какво знаете за нашата фирма?”, „Защо искате да работите при нас”, „Кои са любимите Ви продукти?”, „Какво ще кажете за вкуса на новата безалкохолна напитка, реклама за която тече в момента?” и други на които кандидатите бяха отговаряли съвсем в рамките на нормата. Повечето кандидати бяха много подготвени, един даже беше направил анализ на бъдещото развитие на пазара на безалкохолни, бяха посочени тънкости от занаята за които Марияна дори не бе подозирала. Кандидатите бяха уверени и спокойни, даже един демонстрира добро чувство за хумор, като за вкуса на новата безалкохолна напитка каза, че това било истински еликсир и най-свежия вкус, който някога е опитвал. Стенно, тази шега не бе имала очакваният ефект, и Газибаров набързо бе приключил интервюто. Със свито сърце, Мариана очакваше влизането на последния кандидат на който Марияна възлагаше най-малко надежди, тъй като беше млада, със сравнително малко опит дама, непокриваща на 100% желания профил, но пък жива и жизнерадостна, личност с голям хъс за работа.
Още с влизането й Газибаров бе станал, едва изчакал представянето и в нетипичен за него стил, бе задал веднага първият си въпрос:
-       Какво мислите за вкуса на новата ни безалкохолна напитка, реклама за която тече по всички медии в момента?
Както бе и очаквала Марияна, жизнерадостният поглед у младата кандидатка бе леко помръкнал, но без да се забави, момичето бе отговорило:
-       За съжаление, г-н Газибаров още не съм опитвала новият безалкохолен продукт и не мога да кажа нищо за вкуса му, но ще си купя след интервюто.
Бе последвало кратко мълчание, при което Марияна, противно на очакванията си бе забелязала как Газибаров си възвръща предишния спокоен и  далновиден вид. Преди да каже каквото и да било, Марияна чу гласа на изпълнителния директор.
-       Е, няма как да си купиш – с усмивка бе почти изпял Газибаров – рекламата която се върти е само подгряваща. Продукта ще пуснем чак в понеделник, но ти може да го опиташ още утре, като дойдеш да подпишеш трудовият си договор…..

Балада

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


»crosslinked«