[Stories] За участниците в „движението” или по-скоро за „разминаването”

/  една история не за конкретен или измислен случай, но една история в която участваме всички,  написана с въображение, с много кавички, за кратък размисъл  преди да……. /

Кандидатстване, одобрение, договор, очаквания. И след известно време ”разминаване”…………….
Какво е  „разминаването”: всички говорят на различни езици, работодателите често не знаят какво мотивира служителите им, мениджърите не успяват да разберат истинските интереси и желания на кандидатите за работа, а те не са достатъчно подготвени и не желаят активно да се обучават, за да покрият изискванията към дадена длъжност.
Сигурен съм, че всеки може да посочи такива примери. Но според мен в дългосрочен план на развитие на една фирма или отделен сътрудник това не е главното. Защото всички по отделно и организацията като цяло се „движи”, развива и постига цели, въпреки „разминаването”.
Представете си магистрала с три ленти за движение в едната посока и стандартна аварийна лента.
-аварийна лента – „Кандидати”;
-първа лента за движение – „Сътрудници”;
-втора лента за движение – „Мениджъри”;
-трета лента за движение – „Управител /  Boss, CEO /”.
Аварийна лента / Кандидати / : по правилата там се престоява кратко и само при необходимост. Там са кандидатите за работа. Те искат да се включат в „движението”. Там са и тези, които са получили „повреда”, но биха се върнали обратно. Те могат да използват услугите на „Пътна помощ” / консултант / или да се справят сами. Как реално се случва това – само се оправдаваме или търсим решение ?
Първа лента / Сътрудници / : това ми е любимата дума за персонал, кадри, човешки ресурси и т.н.В тази лента движението не е с голяма скорост. Но тук са най-многобройните участници в „движението”. Те често „поглеждат” вдясно или вляво. Вдясно – защото се чувстват по-добре отколкото в аварийната лента. Вляво – защото търсят развитие, промяна. Активните и мотивираните преминават във втората лента.
Втора лента / Мениджъри / : тук движението е с малко по-голяма скорост. Участниците са с различна подготовка и опит, има и случайно попаднали.Но пак се поглежда вляво и вдясно. Вдясно са нашите подчинени, на теория и на практика отговаряме за тях. Вляво – нашите шефове, които трябва да диктуват темпото. Желаещи да преминат в трета лента има много. Изглежда лесно, но дали сме подготвени ?
Трета лента : тук е разрешено движение е с най-голяма скорост.Но за България все още може и с най-малка. Защото тук случайно попадналите към настоящия момент са много. Затова ми е трудно да напиша кой какъв е – Управител,  Boss, CEO. Някои се „движат” толкова бързо, че загубват представа за останалите участници в движението.
И така – движението по „магистралата” е в една посока за посочените по-горе ленти, целта е една за всички.

ТОТАЛНО ЛИ СЕ РАЗМИНАВАМЕ ТОГАВА? 
Знам, че „движението” в България е объркано – не се спазват правилата, „пътните знаци”, най-често сами си пречим. Според статистиката има много „жертви”, ранени”, много финансови загуби. Някои „стигат” по-бързо до целта, други се отказват. Но ако тръгнеш в обратната посока ти вече не си участник в „движението”, ти вече не си в тази организация/ фирма и при хората, които бавно или бързо, но „вървят” напред.
Решението е твое какъв ще бъдеш и в коя „лента” ще се „движиш”. Има много начини за да успееш : – учиш и вземаш друга категория „шофьорска” книжка, може да се застраховаш, да имаш „пълно автокаско”,  абонамент за Пътна помощ, приятел или колега, който може да ти помогне, инструктор /консултант /. Всичко е в твоите ръце, стига да искаш да участваш в „движението”, да изпиташ удоволствието да стигнеш до там където си искал. Въпреки всички пречки.
Две думи в връзка с очаквани реплики на опонентите: по повод „движенето” в България и в някои „близки” нам страни знам, че има железни правила, които все още важат. Едно от тях: по-добре с всички на „червено”, отколкото сам на „зелено”. Наистина трудно се издържа при толкова много фирми в сивата икономика да „караш” по правилата. Второто : само в тези страни може да те ударят отзад, когато караш в насрещното движение. Но когато си в насрещното, какво може да коментираме за разминаване.
И в заключение: въпреки, че участвам във втора лента за движение, категорично не съм съгласен, че се „разминаваме” – шефовете с нас, ние с нашите подчинени, всички с кандидатите. Фирмите и организациите се „движат” в някаква посока. Може би не винаги в правилната и по най-краткия път. Всички мърморещи всезнайковци обаче трудно може да се нарекат участници в „движението”. Удовлетворението идва от достигане на целта, от това, че си „шофирал” до там. Има и такива, които се „возят”.
Не съм чувал до сега оценка от рода на „ Ей, този страхотно се вози!!”
Участвайте в „движението”, но си изберете правилната за Вас посока и лента! Не се оправдавайте с „разминаване”, това е маневра криеща много рискове.

Христо Стоянов

Nota Bene: JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Коментари

  1. Страхотна метафора!

  2. Anonymous казва:

    Харесва ми, когато с думи прости се обяснява сложна или непозната ситуация. Особено ако е и забавно. :)
    П.В.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *