[Stories] Как не станах крупие

Историята участва в конкурсния период 21.04-20(24).05

И така ето я и моята история……. 
Всичко се случи през 2008 година.Бях завършила средното си образование и бях напуснала работата си като сервитьорка в кварталното кафене.Мечтата ми беше да стана крупие в казино и след време да се кача на кораб.В един топъл ден на 17-ти август много добър приятел на майка ми се обади и ми каза,че в едно от най-известните столични казина започва курс за крупиета.Ппопита ме кога да ме заведе да говоря с мениджърите дали ще ме одобрят.Отговорът ми беше-Веднага! Взе ме и отидохме.Бях много щастлива от факта,че мечтата ми беше на път да стане реалност.Казаха ми,че курсът ще започне след 3 седмици,ако искам до тогава да работя там като сервитьорка,за да не стоя без работа.Приех и се зарадвах, че бъдещите ми работодатели са много загрижени хора,щом мислят за мен.Подписах договор и започнах работа като сервитьорка.Дадоха ми униформа и ми казаха,че утре съм на работа от 12ч.Нямах търпение,не можах да мигна цяла нощ от радост.На 18-ти август вече бях на работа,развеждаха ме из казиното и ми обясняваха кое къде стои.Беше много важно бързо да науча имената на редовните клиенти,както и това какво консумират,за да не се налага да ми казват.Имаше още две момичета като мен,които бяха сервитьорки и чакаха курса да започне.Свикнах бързо,защото преди това бях работила само като сервитьорка.Отношението беше прекрасно,всички се държаха добре.Беше като сън.На 26-ти август имах рожден ден.Направиха ми изненада-още като влязох ме посрещнаха с торта.Беше много неочаквано и бях сигурна,че с тази работа ще си подредя живота.Минаха дългоочакваните три седмици и мениджърите дойдоха.Извикаха момичетата,който са за курса,но взеха само другите две,а на мен ми казаха да изчакам другия курс,който ще започне след три месеца,защото сега имало много хора.А и съм им много полезна като сервитьорка.Стана ми малко мъчно но приех,все пак съм там.Рано или късно ще дойде и моят час.Но… така минаха още три месеца и следващите три …… Когато вече работех от осем месеца там без никой да иска да ми отговори защо не ме пускат на курс,аз се качих в офиса на шефовете си.Попитах ги право в очите дали са имали намерение някога да ме пуснат на курс ,а те ми се изсмяха и ми казаха че нямам такъв шанс.След две седмици,когато вече всичко пищеше,че кризата е започнала имахме събрание на което казаха, че няма да уволнят никой въпреки това.Аз се бях примирила,че на този етап и в това казино няма да стана крупие,но все пак държах на работата си.Свикнах с колегите и клиентите,те бяха част от живота ми,защото по тези места нямаш време за нищо друго освен за работа.Работиш,спиш,ставаш и отиваш пак-нощни,дневни смени,всичко се слива и не усещаш как минава времето.Но все пак бях решила твърдо да остана да работя там.И след всички обещания,че никой няма да бъде уволнен три седмици по-късно,извикаха мен и още шест души от целия персонал.Казаха ни,че повече не можем да работим там,защо кризата…..
На 29-ти март беше последният ми работен ден.Бях на работа до 20ч. и времето мина толкова  бързо-не исках да си тръгвам.Всички дойдоха да ме изпратят и плакахме много.Аз съм млада и мога да си намеря друга работа,но всичко това ми се струва толкова несправедливо.След две седмици отидох да ми дадат заплатата и видях ,че е започнал нов курс за крупиета,въпреки голямата криза…
Стигнах до извода,че щом си работник трябва да си мълчиш иначе ще те удари ГОЛЯМАТА КРИЗА.
Стела Ангелова

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Коментари

  1. Anonymous казва:

    Много хубава и правилна история. В нашата държава почти навсякъде се опитват да те прецакат и най-накрая успяват… и защо после младите бягали от страната? Ами как да стоят с всичките тези несправедливости?

  2. Anonymous казва:

    Наивна и нескопосана история на тийнейджърка. Нито е интересна, нито е добре написана, нито има концепция. Жалко, че има хора, които демонстрират толкова ниско вкусово ниво, че чак да я харесат…

  3. ВАНЯ ДОЙЧИНОВА казва:

    всеки има право на мнение и да стои зад него,разбира се…А НЕ АНОНИМНО!!!!!!!!!

  4. Anonymous казва:

    haresa mi :)

  5. Anonymous казва:

    и като те уволниха защото си некадърна пача тогава ли разбра,че да правиш фалшиви профили във фейсбук /с цел печелене на такива конкурси / е по на далавeра

    http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=169529279760395&id;=142927812391642

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1437611094015&set;=o.145877968756251

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=179968538708614&set;=a.179968528708615.35115.153156708056464#!/album.php?fbid=179968528708615&id;=153156708056464&aid;=35115

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1534193628518&set;=o.295662437323

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150111253358954&set;=a.10150111253258954.286735.138844858953&theater;

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=104121976333403&set;=o.137513539633400&theater;&pid;=37363&id;=100002068037165#!/photo.php?fbid=10150090815193917&set;=a.10150090815138917.284630.171026808916&theater;

    а в Хипермаркети Технополис
    трябва да и отделят цял албум … http://www.facebook.com/media/set/?set=a.195787337109256.43288.107080882646569#!/photo.php?fbid=195787360442587&set;=a.195787337109256.43288.107080882646569&type;=1&theater;

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=176116515743005&set;=a.174360965918560.34935.107080882646569&theater;

    да не забравяме и половинката и

    http://www.facebook.com/photo.php?fbid=176116515743005&set;=a.174360965918560.34935.107080882646569&theater;#!/photo.php?fbid=176116485743008&set;=a.174360965918560.34935.107080882646569&theater;&pid;=461776&id;=107080882646569

    няма да изброявам неговите "завоевания", че поста ми става много дълъг

    УСПЕХ СТЕЛЧЕ

  6. Anonymous казва:

    полезна и интересна история

  7. Anonymous казва:

    До анонимен №2: Прав си – абсолютно некадърно написана глупост. За подобно "съчинение" пишат три с два минуса в девети клас, а ако напишеш нещо подобно на матурата…Да – тъпо и бездарно, но пък има награда и всички познати са мобилизирани да гласуват. Май не го виждаме за първи път тук. Никой нищо не харесва, всички виждат що за тъпотия е това, но бутат нашето момиче напред.
    …Тази история, публикувана където и да е анонимно, няма да събере и пет гласа, включително този на авторката й. Но, от друга страна, ни подготвя за предстоящите избори – не виждам принципна разлика между мазния тартор на "махалата", който обикаля и предлага бира и кебапчета, да да изберем Бай Ганя и поредната недоучила графоманка, която за един ноутбук е готова да си даде…примерно, линка за гласуване.

    Става ми все по-трудно да влизам тук.

  8. Заро казва:

    Приятели мои!
    Именно в това е смисълът вие да гласувате. Гласувайте за историите, които ви харесват, не бъдете пасивни и на мен няма да ми се налага да използвам правото си на включване на четвърта история във финала. Толкова е просто.

    Стела е мобилизирала гласове. Да, затова и правилата позволяват да изберем друг. А защо вие не мобилизирате гласове за по-хубавите според вас истории? Защо не ни изпратихте тази информация преди това? Аз не съм Господ, за да знам всичко предварително.

    Ето това е обществото, а не говоренето пост фактум. Това е истината, за съжаление.

    А относно влизането в блога. Искрено се надявам, че сме ви полезни и интересни и извън конкурса. Той е част от празниците ни за десетгодишнината на JobTiger и има съвсем ясни цели. Ако нищо друго не ви даваме – жалко…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *