Архив за април, 2011

HR речник (XII) – Ефект на псевдоубедеността

Когнитивните отклонения представляват нарушение, в начина, по който хората възприемат действителността. Съществуват множество установени от психолозите когнитивни отклонения, като систематизирането им е базирано на емпирични данни. В рубриката “HR Речник” ще разгледаме накратко някои от най-разпространените отклонения, тъй като те често имат обяснителна функция по отношение поведението на повечето хора, в частност на служителите във всяка фирма. 

Picture source: www.sxc.hu

Ефект на псевдоубедеността
Този ефект демонстрира тенденцията да правим нерискован избор, когато очакваме позитивен изход от дадена ситуация и „търсещ риска” избор, ако смятаме, че ситуацията ще има негативен изход. Интересното е, че тези два типа избор могат да бъдат лесно променени, като за целта само променим рамките на дадено описание, без са променяме същността му. Ефектът на псевдоубедеността се доказва посредством един двустъпален експеримент, измислен и въведен от Ханеман и Тверски. 
При първия етап, на изследваните субекти се представя следният сценарий: 
„Избухва епидемия, която, ако не се лекува, може да убие 600 души. Стратегията за лекуване „А” ще спаси 200 души. Стратегията за лекуване „Б” е с шанс от 1/3 да спаси всичките 600 души и 2/3 шанс да не спаси никого.”
От 152 души, участващи в експеримента, 72% препоръчали стратегия „А”, останалите 28% предпочели стратегия „Б”. Повечето респонденти предпочели сигурния позитивен изход за 200 човека, отколкото условния, но по-мащабен позитивен изход да бъдат спасени всичките 600 човека.
Във втория етап на сценария, на други 155 респондента бил зададен същият сценарий, но формулиран по различен начин. В този сценарий се казвало, че при стратегия за лекуване „А” ще загинат 400 от всичките 600 човека, докато при стратегия „Б” има 1/3 вероятност никой да не загине и 2/3 шанс всички да загинат. При така формулирания сценарий 78% от респондентите избрали стратегия „Б”. Те демонстрирали желание да приемат риска от евентуален пълен провал (600 души може да загинат), срещу категоричния негативен изход (400 човека загиват със сигурност).
Заключенето е, че при напълно еднакви сценарии, които обаче са описани по различен начин, респондентите отговарят напълно противоположно. Така се оказва, че подредбата на думите може да повлияе на решението силно. Това следва да се отчина винаги и в бизнес-комуникацията, където правилното формулиране на една теза, или оферта, може да има решаваща роля, за приемането или отхвърлянето й.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…

За правилата, принципите, качеството и достойнството

Пиша по повод последната ми публикация тук, коментарите към нея основно във Facebook, и развитието на гласуването в конкурса за история, свързана с работата
Ето няколко уточнения за начало:
JobTiger организира конкурс за история, свързана с работата. Искаме да наградим 10 истории в 10 последователни месеца във връзка с нашата 10 годишнина. Искаме да има и голяма награда на края на годината. Искаме и да почерпим първите 10, изпратили история всеки месец с по бутилка от вино, което харесваме. Искаме читателите, тоест вие, да избирате най-добрите истории. Смятаме, че така е правилно.
Какво обаче се получи на практика. През първия месец масово се гласуваше за приятели, без въобще да се погледнат историите. Масово историите имаха повече гласове, отколкото прочитания. Това не го бяхме очаквали, не ни и хареса. Но наградихме историята с най-много гласове, понеже такива бяха правилата, а ние държим на думата си.
Променихме правилата, като написах тази статия, за да обясня защо. Имаше умерен ефект. Наложи се да прибегнем към това да предложим и четвърта история към първите трима. Сега тече гласуването коя да е тя. Важно е да се избира история.
Явно е важно да обясня защо това ни пречи и защо не го искаме.
Предполагам малко хора си дават сметка какво всъщност е JobTiger. Защо той е такъв, какъвто е.
Тук става дума за принципи и за качеството на предлаганите неща. Например:
Ние следим за качеството на обявите и дали за тях стоят реални работни места. Ако е нужно, съветваме работодателя как да ги попълни, така че да има максимален ефект. Ако има например дискриминиращи текстове, го съветваме настоятелно да се откаже от тях. Резултат? Имаме по-малко, но истински обяви за работа. Губим ли пари от това? Вероятно! Но даваме качество!
Когато извършваме подбор за клиент се грижим за правата и интересите и на двете страни. Ако не можем да го гарантираме, не приемаме поръчката. Винаги даваме обратна връзка. Това коства ли ни повече време и пари и по-малка печалба? Със сигурност! Но гарантира качеството!
Когато правим обучение или събитие… Отново същият принцип! На първо място интересите на клиента и качеството!
Живеем в държава, в която все повече на мода става посредствеността. Примерите са навсякъде около нас, няма смисъл аз да ги давам. Ние обаче не искаме да сме част от това.
Обратно към историите. Не искам да съдя дали историите, които изпращате са добри или лоши. Това е ваше право и ваше задължение. Това, което твърдя е, че имат повече гласове, отколкото прочитания. Което означава, че не е гласувано за тях, а за хората, които са ги писали.
Това не е конкурс кой може да мобилизира най-много приятели в интернет, това е конкурс за история. Нека си остане такъв. Нека сме достатъчно пораснали, за да проявим себеуважението и достойнството да гласуваме за историите, нека да спазим правилата на конкурса. Иначе той се обезсмисля. Нека не постъпваме посредствено и нека поне това е едно кътче на спазването на правилата, на уважението и достойнството.
Още две думи за себеуважението и уважението към другите и към нас като организатори. Иде реч за правописа. Публикуваме историите така, както са ни изпратени. Всеки може да си прави изводите сам. Това е конкурс, наградите са прилични и предполагат поне малка подготовка. Нека да я направим така, че да не се червим после. И ние, понеже е на наш сайт, и вие, които ги изпращате или четете.
И накрая – грешки стават. Който не работи, той не греши. Ето например, днес със съжаление научих, че сме имали проблем и с доставката на виното. Решихме го и се извинявам на всички засегнати. Важното е да ги видим, да се поучим и да не се повтарят пропуските.
Същото важи за правилата. След края на първия месец имаше много коментари, че не е честно да се награждава човек, събрал най-много приятели да гласуват за него. Сега отново има недоволни. Предлагам да се гласува и за това – какви да са правилата. И моля, гласувайте по съвест, като имате предвид написаното по-горе. Аз продължавам да мисля, че ще е по-полезно за всички, ако съберем на едно място истории за трудовото житие – битие на българина, ако предложим професионален коментар на случките, така че да са полезни и за в бъдеще на всеки засегнат. Случвало се е по света (например Wikipedia), Защо да не се случи и в България!

Светлозар Петров
Управител
JobTiger

 

Къде се виждате след 5 години?

Един от най-неприятните въпроси по време на интервю за работа е “Къде се виждате след 5 години?”. Българските HR специалисти отдавна са го причислили към набора си от любими въпроси и го задават най-безмилостно на повечето интервюта. И, ако вече сте го чували, знаете, че отговорът никак не е прост. Тук можете да научите някои тънкости, които ще ви помогнат да отговорите правилно, къде се виждате след пет години.
Това видео ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…

В три изречения – (II)

Picture source: www.sxc.hu
Мениджърите често забравят, че хората ходят на работа, за да живеят, и само малцина живеят, за да ходят на работа. Осигурете добро заплащане на служителя си и той няма да мисли как да изкарва допълнително пари от частна дейност, а ще се съсредоточи върху работата си при вас. Парите не са всичко и често не са основен мотивиращ фактор, но ниското (за позицията и бранша) заплащане, със сигурност е силно разочароващо и демотивиращо.
Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…

[Stories] Как не станах крупие

Историята участва в конкурсния период 21.04-20(24).05

И така ето я и моята история……. 
Всичко се случи през 2008 година.Бях завършила средното си образование и бях напуснала работата си като сервитьорка в кварталното кафене.Мечтата ми беше да стана крупие в казино и след време да се кача на кораб.В един топъл ден на 17-ти август много добър приятел на майка ми се обади и ми каза,че в едно от най-известните столични казина започва курс за крупиета.Ппопита ме кога да ме заведе да говоря с мениджърите дали ще ме одобрят.Отговорът ми беше-Веднага! Взе ме и отидохме.Бях много щастлива от факта,че мечтата ми беше на път да стане реалност.Казаха ми,че курсът ще започне след 3 седмици,ако искам до тогава да работя там като сервитьорка,за да не стоя без работа.Приех и се зарадвах, че бъдещите ми работодатели са много загрижени хора,щом мислят за мен.Подписах договор и започнах работа като сервитьорка.Дадоха ми униформа и ми казаха,че утре съм на работа от 12ч.Нямах търпение,не можах да мигна цяла нощ от радост.На 18-ти август вече бях на работа,развеждаха ме из казиното и ми обясняваха кое къде стои.Беше много важно бързо да науча имената на редовните клиенти,както и това какво консумират,за да не се налага да ми казват.Имаше още две момичета като мен,които бяха сервитьорки и чакаха курса да започне.Свикнах бързо,защото преди това бях работила само като сервитьорка.Отношението беше прекрасно,всички се държаха добре.Беше като сън.На 26-ти август имах рожден ден.Направиха ми изненада-още като влязох ме посрещнаха с торта.Беше много неочаквано и бях сигурна,че с тази работа ще си подредя живота.Минаха дългоочакваните три седмици и мениджърите дойдоха.Извикаха момичетата,който са за курса,но взеха само другите две,а на мен ми казаха да изчакам другия курс,който ще започне след три месеца,защото сега имало много хора.А и съм им много полезна като сервитьорка.Стана ми малко мъчно но приех,все пак съм там.Рано или късно ще дойде и моят час.Но… така минаха още три месеца и следващите три …… Когато вече работех от осем месеца там без никой да иска да ми отговори защо не ме пускат на курс,аз се качих в офиса на шефовете си.Попитах ги право в очите дали са имали намерение някога да ме пуснат на курс ,а те ми се изсмяха и ми казаха че нямам такъв шанс.След две седмици,когато вече всичко пищеше,че кризата е започнала имахме събрание на което казаха, че няма да уволнят никой въпреки това.Аз се бях примирила,че на този етап и в това казино няма да стана крупие,но все пак държах на работата си.Свикнах с колегите и клиентите,те бяха част от живота ми,защото по тези места нямаш време за нищо друго освен за работа.Работиш,спиш,ставаш и отиваш пак-нощни,дневни смени,всичко се слива и не усещаш как минава времето.Но все пак бях решила твърдо да остана да работя там.И след всички обещания,че никой няма да бъде уволнен три седмици по-късно,извикаха мен и още шест души от целия персонал.Казаха ни,че повече не можем да работим там,защо кризата…..
На 29-ти март беше последният ми работен ден.Бях на работа до 20ч. и времето мина толкова  бързо-не исках да си тръгвам.Всички дойдоха да ме изпратят и плакахме много.Аз съм млада и мога да си намеря друга работа,но всичко това ми се струва толкова несправедливо.След две седмици отидох да ми дадат заплатата и видях ,че е започнал нов курс за крупиета,въпреки голямата криза…
Стигнах до извода,че щом си работник трябва да си мълчиш иначе ще те удари ГОЛЯМАТА КРИЗА.
Стела Ангелова

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg