Честно да си призная писането не ми е силна страна.Именно затова реших да разкажа и моята история.За мен ще е малко предизвикателство за тези ми умения.Ще Ви разкажа накратко,иначе рискувам да Ви оттегча.
Ще се върна малко назад във времето.През 2009г.,когато напуснах работата си,защото 6 месеца не ми бяха плащали.Знам,че не съм единствения с тази участ,и това е най-лошото.Почти 2 месеца не можех да си намеря работа-по простата причина,че от никъде не се обаждаха.Спомням си едно време как телефона постоянно звънеше,за да ме извикат на интервю.Но сега е различно.Сега търсенето е повече от предлагането.И съм на мнение,че не се разглеждат всички кандидатури за работа.Та един ден,жена ми ме посъветва не просто да пускам CV-та,ами ако има телефон направо да звъня,или адрес направо да отида.Така и направих.И се получи.Веднага се уговорихме за две места.Първото мен не ме устройваше.Второто ми хареса.Имаше над 40 кандидата за деня.Интервюто мина бързо,зададоха няколко стандартни въпроса.И за довиждане казаха: „Ще се обадим“.Ей,тези думи най-ме притесняваха.Мина 1 седмица и нищо.Чудех се какво да правя-в очакване да се обадят.Най-накрая телефона звънна.Женски глас ме попита кога мога да започна.Зарадвах се.Имах спешна нужда от пари и работа.Сега година и половина по-късно съм на тази работа.Ноо,получа ли предложение за друга-не бих се поколебал да се махна.
Светломир Статев
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!
Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg
Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!
Тази история показва, че човек трябва да търси лични контакти, които увеличават шансовете му за успех. Но това за съжаление е само за търсещите работа максимум до 30 годишна възраст. Има скрита дискриминация при кандидатстване за работа, за която са необходими законодателни промени. Кодекса на труда трябва да урежда по-добре процеса, предхождащ наемането на работа.
Вячеслав Попов
Прав сте г-н Попов
Така е Светльо човек търси и намира.Сегашните условия хич не са благоприятни за промяна на работата-така че стискай зъби братле
Що за глупава история!!!! Потресена съм! Да не говорим за правописните грешки! Как е възможно такава история да спечели? JobTiger, не си правите реклама така, не мога да повярвам, че хората са гласували за това!
Победителят за месец март е избран по броя на гласовете, подадени за него. JobTiger не беше съдник в този конкурс, вие, читателите бяхте. Ако има обвинения, моля, не ги насочвайте към нас.
От април правилата са променени. Жури ще избира победителя за месеца (годината).
Историята е отвъд всякакъв коментар. Имам само едно обяснение за това, че е спечелила наградата. Човекът спами наред познати и непознати във Фейсбук, приканвайки ги да гласуват за него. И те, защото са овце, гласуват. Има хиляди хора във Фейсбук, които се занимават с размяна на гласове и линкове, правейки си услуги по този начин. Нито си четат текстовете, нито си разглеждат снимките, нищо. Просто кликат на бутона Like като зомбирани и после си очакват отплатата – получилият Like да гласува пък за тях в друг конкурс. Такива са времената, такива са и методите. Просто ДжобТайгър не си изпипаха правилата добре този месец. Гледам, че са си взели бележка за идните конкурси…
Всъщност, ако потърсите името на победителя в интернет, ще видите, че победата му не е случайна. Той очевидно е професионален участник в конкурси от всякакъв тип. И ги печели наред. Многостранно надарена личност…
М.Василева
Верно голяма скука лъха от тоз разказ. А и само как завършва…
Това е най-жалкият опит за написване на история. Тук няма и дума, която да те заинтригува или да ти вдъхне надежда това да се случи до последния препинателен знак на бледия текст. Явно гласувалите за нея не са я прочели и дано, защото ако след прочитането й са си дали гласа в подкрепа на това недоразумение на перото, то тогава жална ни майка. Лошото е, че и в двата случаи изводът е тъжен. Успех на конкурса на JobTiger и дано наградите отидат при наистина заслужилите.
Разказът е написан изключително неграмотно и демонстрира слаби познания по български език и особено по отношение на пунктуация. Текстът е пропит с плоскост на мисълта и лиспа на каквато и да било логическа издържаност.