Архив за февруари, 2011

[Stories] Шареният ми работен ден

Творец съм по душа, затова реших да ви разкажа за моята работа. Така се роди идеята да сглобя един работен ден от моя рай. Винаги съм била на мнение, че не живеем, за да работим, а работим, за да живеем по-добре! Често не забелязаме дребните радости залутани в хаоса от стрес, нерви и умора. Затова аз избрах да погледна работния ден през чисто новите ми розови очила.

Историята ми започва от бул. Витоша, защото всяка сутрин минавам по него. Няма нищо по-хубаво от един бърз шопинг от трамвая рано сутрин. И ето го и него. Познахте ли го? Обикновенно обикаля около „аптека”. Да, това е същото куче, на което изобщо не му пука, че минаватe покрай него, но няма да откаже залък от баничката ви. Често когато минавам от тук и него го няма се чудя къде ли броди сега?!

Трамваят се клатушка по бул. „България”, а аз си чета безплатния вестник. Изведнъж електриково синьо избожда лявото ми око. Контрастът е поразителен! Спретнат с костюм и куфарче младеж сяда две места отпред. Черните панталони се надигат и изпод прилежно заострения ръб… тракането на трамвая заглушава смеха в главата ми. Вадя фотоапарата и тайничко щраквам находката.

И ето вече сме във офиса, а работния ден кипи, ли кипи. Клавишите чаткат, главите ни пушат и „О, небеса!” Сякъш слязъл от небето ангел размахва горелка от отсрещния строеж. Пфууууу….жега. В миг тишината в стаята става толкова гъста, че с нож да я режеш. Всички, разбира се, се скупчваме на прозореца, за да се полюбуваме на ангела. Е, кажете ми как се работи така!?

Вървя по съседната улица, оглеждам се и си мисля как мога да вляза в отсрещния блок. Да бях птица – да литна. Мотая се. Хоп – някой излиза от блока. Да, благодаря ви и приятен ден. Чувствам се като престъпник, но пък не съм сама, с колегата Чочо съм и той е виновен за всичко. Хващаме асансьора до последния етаж. Отваряме прозореца и о, да, отгоре нещата вече изглеждат различно!

Наближава 16 ч. Бързам към центъра. Трамвай, билетче, билетче, трамвай. В суматохата обаче намирам време за един ободряващ душ за очите. Няма по-примамливо място в жегите от фонтанчето пред Народния театър. Гъстите сенки примамват отмалелите тела по пейките. Младежи пият бира. Но аз бързам, все пак съм на работа!

Вече е 19 ч., а денят за мен тепърва започва. Уговорката с колегите за по бира в Борисовата остава. Блаженна вървя към заветната цел и отмятам мислено дневните задачи, когато… „Дари, Дари…” гласът на жената, която подминавам има за цел да спре едно дете. Мисля си: колко забавно. Женският глас продължава да вика настойчиво, а Дари не спира да гони гълъбите в парка.

Станислава Пенева-Григорова
Снимки: Станислава Пенева-Григорова; 
снимките са публикувани във фейсбук профила на автора
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

[Stories] Случайни неща просто няма

С времето все повече се убеждавам, че случайни неща просто НЯМА…
Далечната 1994-та…Работя в едно западащо държавно предприятие като проектант. Един ден отивам в Общината да свърша работа и един час гледам как служителите от отдела се моткат насам-натам по служебни задачи, а аз се налага да ги чакам в приемното им време!? Кипна ми, влязох в стаята на началник отдела и вдигнах скандал, че не си определят приоритетите. Два месеца по-късно напуснах работата си и в продължение на месец се чувствах изключително щастлива като проектант на свободна практика. И един прекрасен ден мъжът ми ме дръпна и каза: „Виж какво, днес говорих с един от началниците на отдели в общината и той предлага да почнеш при тях. Според мен това е чудесна възможност.” Колкото и да не ми се щеше, съобразих се с мнението на „половинката” и отидох. И какво да видя – става въпрос за същия човек, на когото вдигнах скандал. Как може да ме кани след онова първо впечатление?? После се сработихме чудесно и той се оказа много готин и шеф, и човек. Беше ми мъчно като се разделихме. В последния си работен ден той ни заведе всички от отдела (бяхме 5 човека) на разходка с лодка по Дунава и на изпроводяк ни връчи по един голям толстолоб. Душа човек. Още го споменавам с добро!
После, преди около 10 години, след осемгодишно митарстване из северна България, реших да се завърна в Пловдив. Изсипвам се тук росна-росна, с малко дете, известно количество багаж и никакви контакти в моята професионална сфера. 3-4 дни обикаляме двете с майка ми брокерските агенции да търсим жилище. И в една строителна фирма тя изтърсва на брокерката, че си търся работа, а дамата любезно обеща да предаде на шефа. Не се тревожа изобщо, защото стресът по внезапната, поредна смяна на града ми е предостатъчен. :) След няколко минути шефът пристигна, изгледа ме за няколко секунди и каза: „Подай си молбата и почвай от понеделник”. Е, това си беше стряскащо дори за моя оптимистичен дух!
Но не беше всичко. 2-3 месеца по-късно хващам погрешка маршрутка 4 вместо автобус 4 и сядам до сравнително млад, добре облечен мъж, който почва да ми хвърля явно заинтересовани погледи. И преди да му тегля една дългосвиреща, той се усмихна: „Не ме позна, нали”. Отдъхнах си с облекчение – оказа се състудент. Разменихме си координатите и слязох на следващата спирка. Две години по-късно, когато бях решила да напусна стрoителната фирма, той  вече ме беше търсил 2-3 пъти с предложение да почна работа в неговия отдел, така че нямах никаква пауза при смяна на местоработата. Мда. Почнах работа там и  месец по-късно на оперативка той ми заяви, че като най-нова в отдела и с все още необременено от тамошната работа мислене ми възлага една изключително отговорна работа. Бях озадачена, че като новобранка ми се гласува такова доверие. Обаче изведнъж се наложи да замествам колежките, които бяха в командировка и …… не остана време за възложената задача. Три седмици по-късно той идва и ми казва, че срокът наближава и е крайно време да покажем варианти на решенията, така че на следващия ден двамата с него ще ги обсъждаме. Ужас!!! Нищо не бях направила. Но вярата ми в моите ангели-пазители е неизменна. Седнах пред белия лист, хванах молива, отпуснах съзнанието си и с няколко бързи щриха драснах скицата на проекта, с който щяхме да пожънем огромен успех. След това съвместната работа на няколко професионалисти изчисти детайлите, а реализацията се оказа по-добра, отколкото изобщо сме се надявали. Няколко глави мислят винаги по-добре от една. :)
И месец след този невероятен успех моят шеф беше внезапно уволнен, за ужас на всички нас и отделът ни осиротя без ръководител. Иронията на съдбата е, че за обща изненада бях една от тези, на които беше предложен поста и след кратък бурен размисъл реших да яхна вълната, поемайки очевадния риск да се проваля, което слава богу, не се случи.
И така нагазих в най-голямото професионално блато в живота си. Но това вече е друга история….
Историята днес от Петя Владимирова.
P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!

Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

[Stories] Поетесата

Беше понеделник. Преди това, в петък, бях пуснал обява за оперативен счетоводител и само за уикенда бях получил 250 автобиографии. Това беше добре, защото трябваше да подбера 20 човека. Така е с масовите подбори, пада голямо четене, с което и се заех максимално концентриран.

Някъде около 11:00 ми се обадиха от рецепция, че е дошла кандидатка, която носи документите си на място и има няколко въпроса. Слязох набързо, дамата ме чакаше с вече приготвена папка, която взех, обещах да прегледам и да й се обадя, ако преценя, че отговаря на изискванията. Тя ме попита колко време ще отнеме подбора, има ли много кандидати, отговорих й и се разделихме.

В офиса отворих папката й, която съдържаше разпечатана автобиография и диск в хартиена обложка, на който пишеше „Ако не съм подходяща ми го върнете“. Дотук добре. От автобиографията й стана ясно, че не е подходяща за позицията- няма икономическо образование и необходимия опит, беше работила като аниматорка в детски център. Казваше се Ина, беше завършила Здравен мениджмънт.

Поради големия брой кандидати обратна връзка на неодобрените по документи не се предоставяше, само на явили се на интервю, така че в следващите няколко дни забравих за Ина, потънал в опита и уменията на други кандидати.

Един ден от рецепция ме информираха, че кандидатка има няколко въпроса, дали ще мога да сляза. Помолих да я упътят към кафето и слязох след около 15 минути. Беше Ина, седеше на масата с чаша чай и книга. Помоли да й кажа дали има шансове за позицията. Отговорих и, че явно не отговаря на посочените за длъжността изисквания. Да опита в бъдеще за някоя друга, подходяща за опита и квалификацията й. Ина се натъжи, събра си нещата, благодари ми и си тръгна.

Същия следобед получих мейл от нея. Беше кратко стихотворение:

За теб отчаяно мисля, когато вали
и капят сълзите ми тихо без смисъл и звук
Дали ще бъдеш до мен, когато вали
или пък друга ще милваш далече от тук.

Свикнал съм на странни мейли- неподходящи снимки, не прикачени файлове, объркани позиции и компании, но досега не бях получавал стихотворения. Реших, че се е объркала.
В следващите две седмици получих още няколко стихотворение и дузина снимки на цветя, птици, влюбени двойки и други с романтичен привкус. Всичките бяха от Ина. След време мейлите й оредяха и се сведоха до към 1- 2 снимки месечно.

След около половин година смених компанията, подържам редовно връзка с колегите от ЧР и знам, че Ина продължава да кандидатства почти за всички обявени позиции.

Историята днес от колегата ни Велислав Тодоров. Той ни е изпратил две истории и споделя:
“Историте ми са истински. Базирани са на опита ми като рекрутър в големи компании, към отворените позиции на които имаше огромен интерес. Имената на градовете и кандидатите са сменени, за да не огорча някого.”

P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!

Петъчен HR хумор (XXVI) – Речник на служебните оценки (втора част)

Речник на служебните оценки – II
Налага ли се да оценявате служителите си? А какви думи използвате за целта? Можете да сравните речника си с този, който ви предлагаме тук. Ето какво означават някои от най-срещаните фрази и епитети:
Picture source: www.sxc.hu
  • ИМА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ: Сноб
  • С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР: Знае много мръсни вицове
  • БЕЗКРАЙНО ПРИНЦИПЕН: Вироглав
  • РАБОТИ ОТЛИЧНО КАКТО С ПОДЧИНЕНИТЕ СИ, ТАКА И С РЪКОВОДСТВОТО: Страхливец
  • МАЛКО ПОД СРЕДНОТО НИВО: Глупак
  • ЦЕНЕН ЗА ФИРМАТА: Идва навреме на работа
  • БЕЗКРАЙНО ЛОЯЛЕН: Никой друг не го иска
  • ЗАПОЗНАТ С НОВОСТИТЕ В КОМПАНИЯТА: Клюкар
  • ТРУДНО СЕ ОТКЪСВА ОТ РАБОТАТА: Върши работата по трудния начин
  • ЦЕНИ РАБОТАТА СИ: Има нужда от още работа
  • ЩАСТЛИВ: Плащаме му твърде много
  • КОМПЕТЕНТЕН: Все пак може да свърши една работа, ако ръководителят му помага
  • КОНСУЛТИРА СЕ ЧЕСТО С ВИСШЕСТОЯЩИТЕ: Досаден
  • ЩЕ СТИГНЕ ДАЛЕЧЕ: Роднина на шефа
  • ИЗПОЛЗВА ВРЕМЕТО ЕФИКАСНО: Зяпа постоянно часовника
  • МНОГО КРЕАТИВЕН: Намира 22 причини да върши всичко друго, но не и основната си работа
  • ИЗПОЛЗВА УМЕЛО РЕСУРСИТЕ: Делегира всичко
  • ЗАСЛУЖАВА ПОВИШЕНИЕ: Създайте нова позиция, за да погъделичкате егото му

Този текст ви допада? Ще ни зарадвате, ако кликнете на бутона на TopBlogLog отдолу…

[Stories] Спомени от 8 интервюта за работа

Човек и много да учи, стига до интервютата за работа. За щастие в последно време ми се случва да съм от по-благоприятната страна на масата и да избирам колегите си – но сега ще разказвам от гледната точка на кандидата 


Аз много обичах да ходя на интервюта – дори да не съм убеден, че искам дадена работа. Срещите с различни „изпитващи“ ми бяха много интересни. На едно място се срещаш със специалист по човешките ресурси, на друго с шефа, на трето с някой, който просто е натоварен със задачата…

Историите нямат хронологична последователност* – описвам ги по реда в който изплуваха в съзнанието ми.

1. Как реших да ставам HR?

Някой ден ще стана HR! В четвърти курс четях доста по темата и бях убеден, че това мога да го правя добре. Даже писах на една-две компании с подобни обяви.Обади ми се една фирма за търговия с недвижими имоти (бяха в голям подем). Поканиха ме …ама се оказа, че търсят някой опитен, който да оглави отдела. Все пак ме харесаха и ми предложиха друга позиция … ама аз бях решил да ставам HR и отказах. Това интервю ми е като сън – после си се чудех на акъла защо губя времето на хората…ама не бяха казали, че си търсят шеф.

2. Някакви Praktiker…

Пътувахме за едно баскет гостуване в Ботевград, когато ми се обадиха с покана за интервю.

Практикер бяха сравнително нова фирма на пазара или поне в моето съзнание бяха такива. Сайтът им беше добър и бяха оставили мейл в секцията „Кариери“. И аз като тъкмо завършил бакалавър реших да си предложа услугите – можеше да им свърша някаква работа. Зарадваха се, че ги търся. Поканиха ме – много добро интервю проведоха (нали исках да ставам HR, направи ми впечатление). Предложиха ми някаква стартова позиция (не продавач де), но в същото време други ги изпревариха и се разминахме.

3. Новият call център на TBI

Тук ме поканиха за работа в маркетинг отдел…то се оказа телефонен маркетинг  Аз първо не обичам да говоря по телефона, пък и нямам дикция за подобна работа. Не знам как стана така, но интервюто се завъртя в посока дали смятам, че мога да съм team leader на новосформиращият се екип. Бях убеден, че мога но
ми се стори малко несериозно да ме отивам за едно, да си говорим за друго и да ми предлагат трето. Особено, когато за третото има десетки по-подготвени от мен. Та, накрая получих някаква междинна оферта, но не се разбрахме.

4. Майсторските класове в УНСС

Това беше драматично. В УНСС се организираха Майсторски класове на различна тематика – програмата имаше нещо общо с Максим Бехар. В четвърти курс кандидатствах за нещо свързано с Медии – бях убеден, че ще ме поканят – но … тц. Максим Бехар още не ми е приятел във Facebook

5. Млади автори в Мениджър

Дойде един много интересен човек от списание Мениджър. (сега сме приятели във Facebook) в УНСС и ни предложи да му изпратим пробни статии. Ако им харес а някой – ще го поканят на стаж или нещо такова. Бях се вдъхновил и написах (поне според тогавашните ми критерии) готин материал за Арт мениджмънт, Кристо и Софийска Градска Художествена Галерия… на никого не се обадиха. После се появи инфо, че е имало някакви рокади в управлението там и … размина ми се

6. На интервюто в Eon не отидох

Май ми се разсърдиха, защото не бях много коректен? Еон се бяха появили във Варна и си търсеха хора в Маркетинг отдела. Аз бях на вълна връщане във Варна и им писах. Проявиха интерес. Върнах се във Варна за интервюто, то се отложи с 1 ден, аз трябваше да пътувам за София и … не се видяхме. Бяха станали спонсор на младежките баскет формации на Черно море с което почти ме бяха спечелили без бой.

Все още не съм ходил на интервю за работа във Варна.

7. Едно истинско разочарование

В обявата пишеше, че търсят хора, които разбират и се интересуват от спорт. Викам си – ей сега отивам. Отидох – оказа се бетинг компания. Казах им, че не залагам и не съм фен на Еврофутбол и … не ме харесаха. Не очаквах такава развръзка де.

8. Топспорт.бг

След месец стаж се стигна до интервю с баш шефа. Това май ми беше първото истинско интервю – бях на 18. Не знам дали мина зле или добре. Беше много объркано и странно, като цяло тезата на човека беше, че трябва да поработя още малко без пари, че хартиеният вестник с опитни журналисти е затворен и има доста свободни колеги, би искал да ми гласува доверие за онлайн изданието … но няма пари в момента и … така. Всъщност работата ми била толкова иновативна, че трябвало аз да плащам, за дето ме обучават. Факт е, че научих много…ама чак да си плащам

За другите не ми се говори. Или поне не се сещам за такива, дето има какво да се помни и каже за тях. За успешните няма да кажа нищо, разбира се.

За Head hunters – друг път.

Малко суха статистика:

От 8 случая с HR специалист комуникирах 3 пъти
Някаква форма за проверка на качествата имаше 3 пъти
„Самопредложих се“ 4 пъти, 4 пъти отговорих на обява
Реални оферти, които отказах – 3
Компании, които бяха готови да ме обучават – 3

*Историте се случват основно в периода 2005 – 2006 г.

Текстът е на Денислав Георгиев и е публикуван в неговия сайт - тук.


P.S. JobTiger публикува историите във вида, в който са изпратени от читателите!


Ако тази история ви допада, можете да изпратите и вашата на специалния ни мейл – stories@jobtiger.bg 

Пълни подробности за юбилейния ни конкурс ще откриете тук! Не се стеснявайте, изпращайте!