Проведохме анкета на сайта ни за закъсненията за работа. Болезнена тема за много ръководители и служители, безспорно. Резултатите са пъстри. Най-много хора твърдят, че понякога закъсняват за работа. Тъй като „понякога” не е ясно ограничен темпорален интервал, може да се предположи, че на почти всеки човек му се случва да закъснее. Нормално е, не сме роботи.
Учудващо на второ място е отговорът „Почти никога. Иначе не мога да си свърша работата”. Или в България има много усърдни служители и мениджъри, които са ежедневно претрупани с работа, или доста народ е послъгал. Защото, нека не се заблуждаваме – много редки са тези професии и конкретни позиции, които натоварват служителя в 100% от времето му. Истината е, че повечето дори не достигат и 50% реална ангажираност.
Останалите отговори са разпределени между „постоянно закъснявам” и „почти никога, защото се страхувам за работата си”. Това са естествени отговори и не се нуждаят от особен коментар. Известно на всички е, че част от хората не могат да разпределят времето си и закъсняват драматично винаги, докато други са точно в обратната ситуация.
Всъщност, закъсненията за работа са проблем, който има негативни последици, но те не са толкова върху обема на извършената полезна работа, а по-скоро резултират като постоянно дразнение за мениджмънта и останалите (точни) сътрудници. Изнервящо е да идваш всеки ден навреме на работното си място, докато даден колега се влачи редовно с половин час след теб. И демотивиращо. Нещата обаче би трябвало да се изместят (където това е възможно) на друга плоскост. Ако работният процес го позволява, най-добрата стратегия е да се въведе гъвкаво работно време, което възнаграждава хората според свършения обем работа, а не според точното придържане към нормирано работно време. Ако вашият дизайнер е нощна птица, а вие го карате насила да се появява всеки ден в 8 часа в офиса, бъдете сигурни, че печеливш няма да има. В случай, че го оставите да прецени сам, кога е най-работоспособен, може да бъдете възнаградени с много по-стойностни резултати от неговото творчество. Е, рецепционистката в офиса ви просто задължително трябва да е своевременно на работа, но това е нещо, което се подразбира и тя го е знаела, когато е подписвала трудовия си договор. Важно е да се разбере едно нещо – в повечето професии, заковаването на един човек за 8-9 часа в офиса не казва нищо за отметнатите задачи. Откажете се от заковаването (пак – където това е възможно) и се съсредоточете върху резултатите. Те казват повече.
