Архив за август, 2010

Помогнете – как да съчетаем работата и социалните мрежи???

Социалните мрежи дойдоха, за да не си тръгнат никога повече. Това твърдение се подкрепя от множество очевидни факти. Още по-безспорно е, че видовете, на които започват да се разделят тези мрежи, стават все повече. Например, едно време можеше да се блогва. В истински блогове, обикновено лични такива. После се появиха и фирмените блогове, като този, който четете в момента. След това пък изскочи Twitter – платформа за микроблогване, в обем до 140 символа. Последва го Tumblr – нещо комбинирано между първите три варианта. И това се отнася само за един от подвидовете на онлайн социализирането. Повече от ясно е, че мащабите на тази картинка ще се увеличават лавинообразно.
Всичко гореказано поражда и един въпрос – как да наместим във времето си използването на социални мрежи? Защото, видно е, използването им става не само след работно време, а през целия ден. Туитване, ретуитване, блогване, опресняване на статуси, четене на чужди такива, получаване на социална поща, разглеждане на нови профили – всичко това отнема от времето ни. А времето е едно за всичко. Тоест, 9-те часа на работното ни място са частично (и все по-прогресиращо) заети със социални мрежи. А дали работодателят ни одобрява това? Предполагаме, вие също сте изправени пред тази дилема? Някак обаче не върви да попитате шефа си, какво мисли за вашето „фейсбукване”, нали? Но пък и да не отваряте социална мрежа преди 6 вечерта е също трудно постижимо. Е, как да се действа?
Умишлено оставяме този текст напълно отворен и недовършен. Тук ще потърсим някои базисни правила за съчетаване на работата и сърфирането в социални сайтове. Очакваме да споделите вашия опит по темата и да ни предложите личния си ключ към успешното съвместяване на тези привидно толкова различни занимания – работата и социалните мрежи. Особено интересно би ни било да чуем мнението на професионални HR експерти и  техния опит. Моля, чувствайте се всички поканени. Нека заедно намерим формулата на удовлетворението – и това на работодателя, и това на служителя.

Добра дума и кеш постигат повече от добра дума…

“Търсим хора, които могат да спомогнат да направим тази компания отново печеливша. Ще прочета биографията Ви срещу 500$.”

Picture source: http://www.glasbergen.com/tag/hr-cartoon-pictures/

Тайни мисии – онлайн и офлайн

След вчерашния материал на тема „креативност”, нека ви покажем още един свеж пример, който демонстрира истинско новаторско мислене. Представете си, че трябва да рекламирате работа в разузнаването. Как ще постъпите? Ще използвате Джеймс Бонд за някой билборд? Не, така нищо няма да постигнете. Всъщност, пред този проблем е била изправена британската държавна агенция, позната като GCHQ. И намерила решението на неочаквано място – в онлайн света на мрежовите игри. Както сами ще видите по-долу, GCHQ е създала виртуални билбордове, които се появяват „по улиците” на Xbox Live (игрите в мрежа, между притежатели на популярната конзола Xbox). Иначе казано, пуцате, пуцате, пък по някое време пред очите ви се появи съблазнителното предложение да се занимавате с тайни мисии и в реалния живот. Тази реклама е добре таргетирана и вероятно ще намери много позитивен отзвук сред играещите. Поздравления за рекрутмънт отдела на GCHQ или за тяхната обслужваща рекламна агенция.

Picture source: http://kotaku.com/

Креативността в HR-а

За набиране на персонал се използват множество различни инструменти – обяви (оф и онлайн), рекрутмънт услуги от специализирани фирми, разпространение на информацията за свободните места от уста на уста и какво ли още не. Дали обаче не е добра идея да помислим и за творческия подход в този процес?
Особено голям наплив от кандидати усещат рекламните агенции. Някои от тях процедират при избирането на нови служители според самата си същност – творчески. В предлаганото тук видео можете да видите какъв подход е избрала една западна рекламна агенция, за да привлече директно креативни млади специалисти.  Няма да ви разказваме рекламата, насладете се сами на избрания метод. Поантата в този пример е следната – ако искате нови креативни служители, подходете творчески. Подобни техники вече са използвани и на българския пазар и дават обещаващи резултати. Ако се отърсите от сковаността на служебното мислене, може и вие да се възползвате от преимуществата на „out of the box” мисленето.

Има ли място хуморът в нашия бизнес?

Някъде в южните части на Тихия океан. Мараня. Самотен остров примамва преминаващите кораби със снежнобели плажове, палми и сини лагуни. Кораловият риф се мержелее на два метра под повърхността и зове към водолазни набези. Самотна 20-метрова яхта е акостирала до брега, 8 човека пият мохито на пясъка и съзерцават белите облачета. Внезапно, смразяващ кръвта вик се понася от близката група палми. Туземно племе изскача на плажа, размахвайки подобни на мачете ножове и се насочва към наслаждаващите се богаташи. „Хедхънтъри – мисли си най-съобразителният американец – съжалявайки, че си е оставил Браунинг-а вкъщи!”
„Ловците на глави” (хедхънтъри) могат да приемат различни образи. Традиционният е вече описан по-горе. Канибалската му същност го прави силно нелюбим на всички „цивилизовани” народи. Защото, нали, никой нормален индивид не иска да свърши като порционна разкладка върху чинията на свой събрат по произход. От друга страна, хедхънтърите, които са приели формата на HR специалисти, ловуващи ценни кадри за конкурентни компании са значително по-добре приети. Тяхната мисия е да ви предложат по-добра работа, за повече пари, в по-интересна фирма.
За хедхънтърите ще отделим повече време в други постинги по темата. Сега просто искахме да ви припомним, че една стока или услуга следва да се маркетират максимално забележимо и атрактивно. Примерът, който сме подбрали, доказва, че вицът и шегата имат своето място в маркетирането на крайно сериозни неща. А едни от най-добрите реклами се раждат тогава, когато дадена фирма успее да се пошегува със самата себе си.